Георги Блажев споделя интересен спомен от детството си, който илюстрира какво означаваше да се жадува за книги в 90-те години. Времето, когато книгите-игри бяха на върха на популярността, а децата бяха истински ентусиазирани по отношение на четенето. Той разказва как вълнението от очакването на любимата книга е било толкова силно, че дори един инцидент с падане не е успял да потисне радостта му.

Спомняйки си за случката, Блажев описва падането си с усмивка, подчертавайки, че истинската болка не е била физическата травма, а разочарованието, че не е успял да получи желаната книжка. Той споделя как е бързал да посрещне майка си на спирката, движен от нетърпение и желание да се потопи в света на книгите.

Тази история предизвиква размисли за настоящето и за това как днешните деца възприемат четенето. Блажев задава важен въпрос: колко от тях биха изпитали същото вълнение от една книга, както той е изпитвал в детството си?

Живеейки на село, където достъпът до книжарници е бил ограничен, той разчитал на майка си, която да му донесе мечтаната книга. Споменът му е не само за физическото падане, а за емоционалната стойност на книгите и силата на детските мечти.

Историята на Георги Блажев е напомняне за важността на литературата в живота на децата и за начина, по който тя може да вдъхнови и мотивира. Въпреки трудностите, които е срещал, желанието му да чете остава ярко и непоклатимо.