Могулската империя стана доминираща сила в Южна Азия от шестнадесети до осемнадесети век, благодарение на своята кавалерия. Политологът Дипти Кумари подчертава, че значението на конете е влияло на много аспекти от развитието на империята. Конете не само че представлявали източник на военна мощ, но също така били център на тържествени прояви за могулските аристократи. Имперските офицери имали две рангове: зат, определен от заплатата им, и савар, отразяващ броя на конниците под тяхно командване.

Въпреки това, Южна Азия била считана за беден район за развъждане на коне поради горещините и мусоните. Вместо това, империята основно внасяла необходимите коне от арабски, персийски и централноазиатски източници. В замяна Индия изнасяла стоки като памучни тъкани, индиго, коприна, захар, роби, подправки и лекарства, включително опиум. Кумари отбелязва, че конете от Централна Азия основно пристигали в Индия по сухопътни маршрути, донесени от търговци от номадски култури, които пътували в кервани. Транспортът на коне от Кандахар през Мултан до централния град на могулите Агра например могъл да означава пътуване през пустиня, оставяйки кервана без източник на вода за три до четири дни.

Пътешествениците по-често избирали алтернативен маршрут през прохода Кибер в планините на днешен Пакистан, въпреки че това добавяло допълнителни десет дни към пътуването. За да внасят коне през сухопътни маршрути, могулите строили пътища и създавали ханчета, известни като каравансараи. Те също така установявали дипломатически отношения с държави по пътя и наемали местни жители да участват в имперската машина.

Когато император Акбар поел властта през 1556 година, той преместил столицата на империята в Лахор с цел да упражнява по-голям контрол върху търговските маршрути от Централна Азия, особено в района около ключовия търговски град Кабул. Кумари посочва, че с предоставянето на сигурност Акбар подобрил и ускорил двустранния търговски трафик идващ и излизащ от Индия през маршрута Кабул и Кандахар, възстановявайки доверието на търговците. Това осигурило редовно снабдяване с коне и други стоки за могулската армия и индийското население.

Междувременно конете от Арабия, Персия и североизточна Африка основно достигали Индия по море — маршрути, използвани още от ранното средновековие. Могулите особено ценели тези коне за тяхната сила и издръжливост, както и за цветовете и другите естетически характеристики. Това направило морските пристанища по западното крайбрежие на субконтинента особено важни. Търговските пристанища били ключова част от имперската администрация, с техни собствени губернатори, които регулирали търговската дейност и докладвали обратно на могулския двор.

В рамките на империята могулите насърчавали търговията с коне, предоставяйки данъчни облекчения и защита на търговците по време на пътувания. Император Акбар наредил изграждането на специални квартали за най-доверените търговци на коне, за да ги защитят от крадци или лошо време. Кумари посочва, че могулите насърчавали търговията с коне и инвестирали в развъждането им, защото това било решаващо за изграждането на държавата.