В книгата "Уилма Монтеси. Момичето на века" авторът Лучо Тревизан (Lucio Trevisan) разказва за един трагичен инцидент от следвоенна Италия, който не е получил необходимото внимание от властите. Чрез задълбочено проучване на архивни документи, статии от онова време и съдебни актове, той изгражда емоционален и увлекателен разказ, който поставя в центъра на вниманието историята на Уилма Монтеси.

Тревизан споделя, че основната му мотивация за написването на романа е да даде глас на тези, които са останали в сянка, докато други са заемали сцената. Той изразява своето вълнение и притеснение относно отговорността да представи историята на Уилма, която е била забравена. В процеса на писане той е изпитвал радост от възможността да я възстанови и да я представи на читателите.

Отношението между Уилма и нейната сестра Ванда е сложно. Уилма е по-динамична и практична, докато Ванда е по-традиционна и свързана с дома. Братът на Уилма, Серджо, е описан като "черната овца" на семейството, което допълнително усложнява динамиката в семейството.

В контекста на историческите събития, Тревизан описва как Уилма е била свидетел на падането на Мусолини, когато е била едва 13-годишна. Тя е била изтеглена на улицата от баща си, който е празнувал, и е наблюдавала с удивление и страх как хората се радват на края на диктатурата. Атмосферата в Рим и Италия е била на освобождение, но също така е имало несигурност относно бъдещето.

Авторът споменава и случая с Джиролимони, известен като "чудовището от Рим", който е бил обвинен в убийството на пет момичета, но в крайна сметка е бил оправдан. Тази история е вдъхновила много произведения, включително и роман на Тревизан.

Процесът на проучване е важен за Тревизан, който използва различни източници, за да придаде автентичност на разказа. Той споделя, че е работил с архиви и статии от времето, за да направи историята по-реалистична, като същевременно добавя и художествени елементи, за да задържи интереса на читателя.

Тревизан отбелязва, че младите хора от 50-те години на миналия век и днешните младежи не се различават толкова много в своите желания и стремежи. Въпреки че социалните мрежи са променили начина, по който младите хора взаимодействат, основните им желания остават същите.

Рим от периода на "сладкия живот" е представен през очите на Уилма, която живее в квартал, където се смесват различни социални слоеве. Тревизан описва как този контекст е важен за разказа и за развитието на персонажите.

Книгата е илюстрирана с красива корица, която е резултат от сътрудничество между график и издателя. Тревизан споделя, че е вдъхновен от поп изкуството и е намерил паралел между историята на Уилма и известния диптих на Мерилин Монро от Анди Уорхол.