Стефан Цвайг (Stefan Zweig) е автор, който прониква в най-дълбоките и интимни аспекти на човешкия опит, оставяйки траен отпечатък в съзнанието на читателите. В неговия кратък роман "Разруха на едно сърце", написан през 1927 г., той разглежда сложността на отношенията в семейството, чрез историята на един баща на име Соломонсон (Salomonsohn).

Соломонсон, който е успешен търговец и влиятелна фигура в малкия си град, е на почивка със семейството си в хотел в Гардоне. В една от нощите, след като не успява да заспи, той решава да излезе на въздух. Докато се разхожда по коридора, той забелязва дъщеря си Ерна (Erna), която излиза от стая, която не е нейната. Тази ситуация го оставя в шок и гняв, тъй като той не е подозирал, че дъщеря му, почти на двайсет, може да прекарва времето си с непознат мъж.

Соломонсон е разочарован, защото е вложил много усилия и жертви в работата си, за да осигури на семейството си добър живот. Той осъзнава, че е прекарал толкова време в работа, че е пренебрегнал връзката с дъщеря си. Ерна, от своя страна, е била оставена да се грижи за себе си, докато майка й е била по-близка до нея. Тази динамика между родителите и дъщерята е източник на дълбоко разочарование за Соломонсон, който не може да приеме факта, че дъщеря му води живот, който не одобрява.

Цвайг не дава облекчение на героите си, а вместо това подчертава, че Ерна е егоистична и се интересува само от собствените си удоволствия. Соломонсон, в своето разочарование, осъзнава, че е прекарал години в работа, за да осигури на семейството си, но в крайна сметка се чувства самотен и изоставен. Той дори обвинява съпругата си за неуспешния брак, смятайки, че тя е следвала желанията на дъщеря си, вместо да се грижи за семейството.

"Залез на едно сърце" е роман, изпълнен с мизерия и песимизъм, в който Цвайг включва и теми, вдъхновени от Фройд, когото е познавал, но не е имал близки отношения. Читателят излиза от страниците на книгата с усещането, че всяко семейство носи свои недостатъци и пропуски.