Карл Лумхолц, име, което не е особено познато на много хора. Въпреки това, благодарение на книгата „Призракът на Лумхолц“, написана от Мортен А. Стрьокснес, можем да се запознаем с приключенията на този норвежки изследовател, живял между XIX и XX век. Лумхолц е пътувал из различни части на света, за да проучва непознатите територии на планетата. Въпреки това, той не е започнал като изследовател. В началото, тридесетгодишен младеж от Лилехамер с диплома по теология, той не знаел какво да прави със своя живот и решил да се занимава с нещата, в които бил добър – улавяне на животни и тяхното таксидермизиране.

През около 1880 година, Лумхолц заминава за Австралия с ясната цел да събира типични животни от този континент и да ги изпраща на норвежките музеи. Тези преживявания му позволили да се сближи с местните индианци от региона Хърбърт-Бурдекен в Северен Куинсланд, където той дълбочинно изучавал техните обичаи, традиции и социална структура. За разлика от много свои колеги, Лумхолц се интересувал не само от повърхностните аспекти на живота на тези народи, а и от техните социални отношения. Резултатите от тези изследвания били публикувани в книгата „В страната на канибалите“, излязла през 1890 година.

След Австралия, Лумхолц се отправя към Мексико, този път не сам, а в компанията на Карл Вилхелм Хартман, шведски антрополог и ботаник. Той остава в Мексико около двадесет години, до 1910 година, като участва в експедиции, финансирани от Американския музей по естествена история. През тези две десетилетия, Лумхолц успява да спечели доверието на множество местни племена, които му позволяват да сподели тяхната култура. Сред народите, които той среща, са Кора, Тепехуан, Пима Бахо и особено Тараумара, с които живее повече от година, както и Тарашки в района на Сиера Мадре.

Тези опити завършват в двутомника „Непознато Мексико“, публикуван около 1910 година. В страниците на книгата, Лумхолц описва не само животните и флората, включително и пейот, но и начина на обличане и поведение на местните народи. Той е един от първите, които разказват за културата на гробниците с кладенци. Последните му дестинации включват Индия (1914-1915) и Борнео (1915-1917), където той и неговите спътници срещат значителни трудности, свързани с метеорологичните условия и здравословни проблеми, които влошават физическото му състояние.

„Призракът на Лумхолц“ е книга, в която биографията, историята, антропологията, репортажът, приключението и фолклорът се преплитат в реконструкцията на живота на един човек. Текстът е разделен на пет части, които предлагат авантюристично пътешествие из местата, проучвани от Лумхолц, но също така и в неговите открития и в начина, по който той е възприемал чуждата култура. Мортен А. Стрьокнес проследява стъпките на Лумхолц в съвременността, което му позволява не само да види местата, които е посещавал, но и да забележи какво е променено с времето. Тези промени провокират Стрьокнес да се запита как Лумхолц, велик изследовател, който е забравен твърде рано, би оценил съвременните трансформации.