Поетът и драматург Владимир Маяковски създава стихотворението "Обявена е война" през юли 1914 година, в контекста на началото на Първата световна война. Тази творба е част от сборника "Просто като мъркане" от 1916 година. Маяковски заема позиция, която се различава от мнението на много европейски интелектуалци, които възприемат войната като вълнувава приключение. Той не споделя и възторга на футуристие от онези години, които наричат войната "единствената хигиена на света". Вместо това, поетът бързо улавя и осъжда негативните аспекти на конфликта, който предизвиква само кланета, и дори ако има победа, тя ще бъде "убийствена".

Стихотворението изразява силно и оригинално еуфорията, която обхваща Москва след обявяването на войната, противопоставяйки я на протест и осъждане от страна на поета. В началото на творбата се описва как на площада, облечен в черно, се разлива "поток от пурпурна кръв". В един от кафенетата, клиентите викаят с такава ярост, че стъклото на заведението изглежда, че ще се счупи. Техните викове са изпълнени с ненавист към Германия и Италия, а желанието им за смърт и разрушение е очевидно.

В следващите строфи Маяковски използва мощни и експресивни образи, за да предаде хаоса и страха, които войната носи. Той описва как остриетата на байонетите разкъсват небето, а сълзи от звезди падат като брашно от сито. Личността на състраданието е представена, молеща да бъде оставена на мира, докато статуите на генерали от миналото изглеждат готови да се бият отново. Войниците мечтаят за победа, която обаче винаги носи огромни загуби.

Поетът завършва с повторение на началните редове, което придава цикличност на творбата. Леката промяна в текста подчертава нарастващото напрежение и безпокойство, което войната носи. Маяковски не само че е футурист, но и поет на съветската революция, стремящ се да пренесе авангардните изразни средства в реалността на своето време.