"Гадателката от Версай" (оригинално заглавие "The Tarot Reader of Versailles") е новият роман на Аня Бергман, вдъхновен от живота на Мари Анн Аделаид Ленорман (1772–1843), известна френска ясновидка при двора на Мария Антоанета. Авторката е прекарала години в Норвегия, където се е запознала с мрачната история на острова Вардьо и многото жени, осъдени за магьосничество. В момента живее в Ирландия, където преподава творческо писане.

Романът ни потапя в историята на Франция, представена чрез величествена резиденция. В него се разказва за млада картомантка, която успява да завладее Версай и да стане единствената надежда за спасение на френския трон. Версай, разположен на около петнадесет километра от Париж, е била резиденция на френските Бурбони и е известна със своята архитектурна изящество. Построена по желание на младия крал Луи XIV, Версай е била предназначена да отдалечи кралската фамилия от парижките граждани, които се смятали за трудни за контрол.

От 1682 година Версай става политическия център на Франция, когато Луи XIV пренася двора си от Лувъра, и остава такъв до 1789 година, когато кралското семейство е принудено да се върне в столицата в началото на Френската революция. През този период Версай е била дом на трима френски крале, които живеели там с техните дворове. Градът е символ на абсолютната власт на френската монархия по време на Стария режим.

Романът е вдъхновен от историческата фигура на Мари Анн Аделаид Ленорман, известна ясновидка и гадателка от епохата на Наполеон, която е била активна в Париж повече от четиридесет години и е живяла във Версай в ключов момент от историята. След смъртта си, без деца, тя оставя значително наследство на племенника си, който унищожава всичките й съкровища, свързани с окултизма. Ленорман е била близка приятелка на императрица Жозефина, с която се запознава по време на затвора, и през 1814 година започва и литературна кариера, оставяйки след себе си много писания. Нейното име е дадено на тесте от тридесет и шест карти, известно като "Le Petit Lenormand", което обаче не е било най-често използваното от нея, тъй като предпочитала картите на Еттейла и таро на Марсилия.

Аня Бергман е привлечена от ранните години на Ленорман, когато тя, като сираче, израснало в манастир, успява бързо да овладее изкуството на таро и да отвори собствена книжарница. Тя е имала възможността да чете таро дори на революционери като Робеспиер, Марат и Сен-Жюст, въпреки че симпатиите й към монархията са били добре известни. Много от персонажите и събитията в романа са реални.