Романът "Краят на света" на Франческо Пекораро (Francesco Pecoraro) е произведение, което не следва традиционната структура на сюжета. Читателят е потопен в дълъг монолог, воден от разказвача, който се намира в кухнята на своя дом в римския квартал Прати. Той живее с множество спомени от миналото, което е изпълнено с носталгия и размисли, повлияни от съвремието и войните. Градът, който обича и познава от детството си, той вижда като упадъчен.

Стилът на Пекораро е разнообразен, с редуване на иронични и саркастични моменти с поетични описания на детството, прекарано в игри в парка на площад Мадзини. Тук разказвачът споделя спомени, когато е носил къси панталони и е страдал от студа.

Любовта към водата, която е основен елемент от нашата идентичност, играе важна роля в главите, посветени на гръцкия остров, където главният герой е прекарал щастливи мигове с рибар на име Костас. Този персонаж е посветен на романа и все още говори италиански, напомняйки за италианското присъствие в Додеканези. Разказите за рибите и морските създания, които той лови и приготвя, създават ритуал, в който хората са хищници, способни да се хранят от природата, която твърдят, че обичат.

Професията на Пекораро като архитект е видима в много от страниците на романа, където той описва урбанистичните особености на квартала, в който живее. С ирония той нарича района „Ipotassi Urbana Cetomedioide“, подчертавайки абсурдността на съвременния живот.

В заключителната част на романа преобладава чувството за провал, което обобщава целия живот и кариера на героя. Той споделя как е бил погълнат от работата си, но в крайна сметка не е успял да постигне целите си. Романът поставя пред читателя важни и актуални въпроси, свързани с провала на обществото, културата и природата, предизвикани от климатичните промени и войните.