Книгата "Препреводът – теории и практики" от Ренета Килева-Стаменова предлага дълбочинно изследване на феномена на препревода в контекста на литературния превод и културния обмен. Изданието, редактирано от Севда Турмакова и с корица, проектирана от Антонина Георгиева, разглежда важни аспекти и мотиви, свързани с повторното превеждане на вече преведени текстове.

В първата част на книгата авторката се опитва да картографира изследванията в областта на превода, като акцентира на широкия контекст на световната и българската преводна рецепция на автори, включително индивидуалните профили на тримата преводачи – Димитър Стоевски, Венцеслав Константинов и Любомир Илиев. Анализът се фокусира върху езиковите и стилистични особености на творбите, както и на рецептивните реакции спрямо различните преводни версии.

Килева-Стаменова разглежда и проблемите, свързани с езиковите и извънезиковите фактори, които влияят върху избора на произведения за препревод. Освен това, книгата изследва интертекстуалните връзки между различни преводи на един и същ оригинал, илюстрирани с примери от международната и българската преводаческа практика, с акцент на произведения от и на немски език.

Във втората част, авторката прилага комплексен методологически модел за изследване на историята на превода на литературна творба в приемащата култура. Този модел е използван за съпоставително разглеждане на трите български превода на разказа на Франц Кафка "Die Verwandlung". Книгата предлага задълбочен поглед към социокултурните, властовите, личностните и езиковите измерения на препревода, което я прави ценна както за специалисти в областта на преводознанието, така и за читатели, интересуващи се от литературни и културни взаимодействия.

Изданието е публикувано от Университетското издателство "Св. Климент Охридски".