Роалд Дал (Roald Dahl) е не само един от великите романисти на 20-ти век, но и писател, който умее да превръща крайни и детски идеи във възможни и понякога тайно желани истории. В книгата "Магическата медицина" (Salani, 2016), преведена от Паола Форти и илюстрирана от Куентин Блейк, той съчетава своя уникален стил с реалността на семейните отношения, която често забравяме, че съществува.

В основата на разказа е малкият Джордж, който приготвя магическа медицина за своята непоносима баба. Чрез този процес, Дал ни потапя в един поток от събития, които ни напомнят за детството и ни предизвикват да наблюдаваме случващото се в дома на Джордж с невинността на дете. С помощта на звукови ефекти, алитерации и рими, той ни връща в един вече изживян период, показвайки ни суровата реалност на ежедневието, прикрита зад комичен вид.

С времето, в което сме потопени в историята, започваме да осъзнаваме, че тя не касае само Джордж, а и всички нас. Въпреки че времето може да затегне някои рани, други остават видими или дори изплуват на повърхността по-късно. Дал обаче, като майстор на играта с думи и инвазивното писане, успява да разсее чувството на самота и да навлезе в раните на всеки от нас.

Докато магическата медицина се създава в казана на Джордж, ние също сме пренесени в неговия свят, където емоциите му се смесват и ни карат да погледнем на счупените стъкла от нова перспектива. Умението на автора е в това да пленява както малки, така и големи, уверявайки децата, че техните проблеми са важни, и напомняйки на възрастните, че техните въпроси са същите като на децата.

Съчетаването на две големи категории от времето в една история е трудна задача, но Роалд Дал я изпълнява с лекота. Както самият той споменава, ако някой "седеше цял ден до прозореца, мърморейки и оплаквайки се", просто е нужно да му се приготви магическа медицина, за да се сложи край на оплакванията. Вероятно истинското послание на писателя е, че единственото лекарство за проблемите в семейните отношения е нашата перспектива. Защото, ако успеем да погледнем на тях така, както Джордж гледа на своите, дори и най-ярките белези ще намерят място за усмивка и рима.