Уилям Шекспир (William Shakespeare) е един от най-влиятелните поети и драматурзи в историята на английската литература. Между 1595 и 1600 година той написва 154 сонета, от които сонет 102 е особено известен и смятан за едно от най-красивите любовни стихотворения на всички времена. Този сонет, подобно на първите 126 от колекцията, е посветен на загадъчния "красив младеж", чиято идентичност остава неизвестна и до днес.

Уилям Шекспир (William Shakespeare) е един от най-влиятелните поети и драматурзи в историята на английската литература. Между 1595 и 1600 година той написва 154 сонета, от които сонет 102 е особено известен и смятан за едно от най-красивите любовни стихотворения на всички времена. Този сонет, подобно на първите 126 от колекцията, е посветен на загадъчния "красив младеж", чиято идентичност остава неизвестна и до днес. В него Шекспир изразява дълбоката връзка между него и получателя, която остава неясна по своята същност.

Сонетите от 100 до 104 споделят обща тема - мълчанието на Шекспир относно чувствата си към младежа. В сонет 102 поетът сякаш се оправдава, като твърди, че истинската любов не трябва да бъде крещяща, тъй като това би я обезценило. Той подчертава, че любовта му е по-силна, дори и да не я изразява толкова открито. Според него, ако постоянно я демонстрира, това би я направило обикновена и търговска.

В началото на стихотворението Шекспир обяснява, че макар любовта му да изглежда по-слаба, всъщност тя е по-силна от всякога. Той прави аналогия с усойницата, която пее в началото на лятото, но с времето намалява пеенето си. По същия начин, когато любовта е нова и свежа, поетът я споменава често в своите стихове, но с времето, когато чувството узрява, той предпочита да мълчи, за да не я обезцени.

Шекспир подчертава, че истинската любов не се нуждае от постоянни демонстрации, а по-скоро от уважение и защита. Той сравнява любовта с нещо ценно, което трябва да се пази от любопитството на другите. В края на стихотворението се усеща нотка на тъга, тъй като поетът осъзнава, че любимият му може да е охладнял, и затова понякога се въздържа от писане, за да не го отегчи.

Шекспир използва сезоните, за да обясни разликата между влюбването и истинската любов. Пролетта символизира началото на чувствата, докато лятото представлява зрялата любов, която не се нуждае от постоянни изрази на привързаност. Поетът осъзнава, че когато любовта е дълбока и истинска, тя трябва да бъде защитена и запазена, а не да бъде излагана на показ.

Шекспир е майстор на изразяването на чувства и неговата концепция за абсолютната любов, представена в сонет 102, е същата, от която произлиза и историята на Ромео и Жулиета. Тази трагедия продължава да вдъхновява читателите по целия свят, доказвайки, че темите на любовта и човешките отношения остават актуални и днес.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.