|
|
Патрик Лумумба става символ на борбата за права след протест в ООН
Снимка ©
AFP
|
През февруари 1961 година светът научава за трагичната съдба на Патрис Лумумба, първия министър-председател на новосъздадената Демократична република Конго. Лумумба, който беше символ на независимостта и надеждата за африканските народи, бе екзекутиран в края на януари, след като бе предаден от бунтовнически сили, свързани с Белгия и ЦРУ на Съединените щати. Тази операция беше организирана под ръководството на президента Дуайт Айзенхауер, което подчертаваше сложността на геополитическите интереси по време на Студената война.
По време на кризата в Конго, Лумумба се опитваше да получи подкрепа от Съветския съюз, след като Съветът за сигурност на ООН отказа да му помогне. Тази ситуация не само усложняваше процеса на деколонизация, но и поставяше Конго в центъра на глобалната борба за контрол над урановите ресурси. Съветският съюз активно подкрепяше освободителните движения в т.нар. "Трети свят", което допълнително усложняваше международната обстановка.
На 15 февруари, новият посланик на САЩ в ООН, Адлай Стивънсън, започна да защитава действията на Съвета за сигурност относно кризата в Конго. В същото време, между 50-60 чернокожи американци, облечени в черно в чест на Лумумба, се събраха в залата на ООН в мълчалива протест. Протестът бързо прерасна в насилие, когато охраната се опита да потисне демонстрацията, което доведе до едно от най-насилствените събития в историята на ООН. Това събитие показа значителна промяна в чернокожия активизъм от пасивна ненасилие към по-агресивна militancy.
Коментатор по това време отбеляза, че Лумумба стана символ за борбата за права и свобода, както за африканците, така и за афроамериканците. Свързването на техните борби подчертаваше глобалната свързаност между двете общности. Сред демонстрантите бяха известни личности като поетесата Мая Анджелоу, писателят ЛьоРой Джоунс (по-късно Амира Барака), певицата Ейби Линкълн и барабанистът Макс Роуч. Тази нова конфигурация от активисти, артисти и музиканти започна да разширява политическия фронт на движението за освобождение на чернокожите.
Музикантите като Линкълн, Роуч, Дизи Гилеспи и Майлс Дейвис не само че се бореха за политическа свобода, но и за духовна и естетическа свобода в музиката. Панафриканското политическо движение беше паралелно с панафриканския музикален момент. Някои от най-влиятелните албуми от този период, като „Афро“ на Гилеспи и „Свобода сега“ на Роуч, бяха създадени в контекста на борбата за граждански права и деколонизация.
Диалогът в черната музика по време на деколонизацията ангажираше Африка, диаспората и Третия свят в многообразен и полиритмичен дискурс. Въпреки че политическите успехи на този момент бяха краткотрайни, те не отменят опита и съзнанието, необходимо за опити за промяна.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|


