В следващите месеци, светът на преведената литература предлага разнообразие от истории, които разкриват сложността на човешките преживявания. Тези произведения не само че предлагат уникални перспективи, но и разглеждат теми, свързани с идентичността и стремежа към принадлежност.

„Jackson Alone“ от Хосе Андо (Jose Ando) е дебютен роман, който комбинира черна комедия с дълбока социална критика. Четирима мъже от различни раси и сексуални ориентации се опитват да се справят с дискриминацията, като решават да сменят идентичностите си, за да отмъстят на тези, които ги потискат. Сатиричният стил на автора подчертава културната идентичност на Япония.

Миеко Каваками (Mieko Kawakami) в „Сестрите в жълто“ представя историята на Хана, която търси независимост в Токио през 90-те години. Нейното приятелство с по-възрастната Кимико и създаването на бар стават символ на стремежа към свобода и самоопределение. Романът изследва сложността на младежките мечти и жестокостите на възрастния свят.

„The Cut Line“ от Каролина Пихелгас (Carolina Pihelgas) е история за емоционалната трансформация на жена след токсична връзка. Докато се опитва да се възстанови в спокойствието на естонската провинция, климатичните промени и военните учения в близост подчертават несигурността в живота й.

Уршула Хонек (Urszula Honek) в „Бели нощи“ представя мизерията и надеждите на жителите на полско село, свързвайки историите им с общото чувство за безнадеждност. Романът е дълбоко проницателен и показва как дори в трудни времена хората намират начин да продължат напред.

„Плодородието на злото“ от Амара Лахуос (Amara Lakhous) ни потапя в криминално разследване в Алжир, където смъртта на бивш борец за независимост разкрива тайни от миналото. Лахуос изследва теми като корупция и предателство в постколониалната реалност на страната.

Бренда Наваро (Brenda Navarro) в „Ядене на пепел“ изследва миграцията, когато разказвачът се връща в Мексико. Историята е дълбоко лична и разглежда социалните и системни предизвикателства пред мигрантите.

„Невидимите години“ от Родриго Хасбун (Rodrigo Hasbun) разказва за двама приятели, които се събират след дълго време и разкриват тайни от миналото си. Романът е проницателен поглед към юношеството и прехода към възрастността.

„Действието на изчезването“ от Мария Степанова (Maria Stepanova) разглежда темата за изгнанието и идентичността в контекста на съвременна Русия. Главната героиня, писателка в изгнание, се опитва да намери смисъл в живота си, докато се бори с чувството за загуба.

„Диорама“ от Карол Бенсимон (Carol Bensimon) разказва за бразилска мигрантка, която трябва да се справи с детските си травми и убийство, което е променило живота й. Романът съчетава лична история с исторически контекст.

„Град като вода“ от Дороти Це (Dorothy Tse) представя дистопична визия за град, където хората изчезват без следа. В свят на наблюдение и протест, героите търсят смисъл в объркващата реалност.

„Симфония на дървени духове през нощта“ от Реза Гасеми (Reza Ghassemi) разглежда живота на ирански емигрант в Париж, който е принуден да се изправи пред собственото си минало. Романът е метафизично изследване на идентичността и съществуването.

„Събитийният хоризонт“ от Балсам Карама (Balsam Karam) разказва за млада жена, която става жертва на системата в галактическата империя. Нейната борба за права и свобода е символ на съпротивата срещу потисничеството.

„Всичко е плът“ от Ананда Деви (Ananda Devi) разглежда темата за телесността и социалните предразсъдъци. Главната героиня се бори с обществените норми за красота и контрол, което я подтиква към крайни действия.

„Електрически шамани на фестивала на слънцето“ от Моника Охеда (Monica Ojeda) следва две приятелки на пътуване в Андите. Фестивалът става фон за търсене и преосмисляне на живота.