В периода между 1985 и 1988 година в ефира на Rai 1 се излъчваше успешен телевизионен формат, воден от Лучано Рисполи (Luciano Rispoli), наречен "Parola mia". Това беше своеобразен викторина, посветена на италианския език, а ролята на съдия и арбитър играеше професор Джан Луиджи Бекария (Gian Luigi Beccaria), известен лингвист и преподавател в Университета на Торино. Бекария стана популярен и обичан от зрителите, а утре, на 27 януари 2026 година, той ще навърши 90 години.

В периода между 1985 и 1988 година в ефира на Rai 1 се излъчваше успешен телевизионен формат, воден от Лучано Рисполи (Luciano Rispoli), наречен "Parola mia". Това беше своеобразен викторина, посветена на италианския език, а ролята на съдия и арбитър играеше професор Джан Луиджи Бекария (Gian Luigi Beccaria), известен лингвист и преподавател в Университета на Торино. Бекария стана популярен и обичан от зрителите, а утре, на 27 януари 2026 година, той ще навърши 90 години. В последните дни той беше интервюиран от журналиста Маурицио Крозети (Maurizio Crosetti) за вестник "Република", където сподели, че все още работи активно.

В интервюто Бекария подчертава, че италианската литература е уникална и не може да се сравнява с друга. Той споменава имената на велики писатели като Данте, Петрарка и Бокачо, които са оставили значим отпечатък в историята на литературата. Според него, Италия е имала своя идентичност дори преди да стане нация, а италианските творци от XIX век, като Верди, Леопарди и Манцони, са истински колоси в литературата. Бекария задава риторичен въпрос относно шедьоврите на италианската литература, като например "Обещаните съпрузи" (I Promessi Sposi).

Той също така изразява възхищение от творчеството на Джакомо Леопарди (Giacomo Leopardi), който според него е бил гениален още на 15 години. Бекария акцентира на важността на книгите, които формират личността и разширяват съществуването на хората. Въпреки че не иска да бъде възприеман като прекалено патриотичен, той подчертава значението на писателите от Пиемонт, като Чезаре Павезе (Cesare Pavese) и Примо Леви (Primo Levi), които са истински монументи на италианската литература. Леви, според него, с времето става все по-значим не само заради свидетелствата си за лагерите, но и като цялостен и изключителен писател.

В края на интервюто Бекария коментира състоянието на италианския език през 2026 година. Той е критичен към прекомерното използване на английски термини и посочва редица думи, които счита за ужасни и безсмислени. Професорът завършва с размисли за същността на литературата, определяйки я като труд и ангажимент, подчертавайки, че не е достатъчно просто да започнеш да пишеш, за да станеш писател. Тези думи резонират с реалността, в която, въпреки изобилието от литературни произведения, е трудно да се намерят наистина незабравими книги.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.