|
|
Д-р Инна Димитрова и екипът ѝ разкриват тайните на средновековните палимпсести
Снимка ©
БТА
|
Екип от изследователи, включващ учени, докторанти и студенти от Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), заедно с експерти от Института по геодезия и география към Българската академия на науките (БАН) и специалисти от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, работят по иновативен проект, насочен към изследване и цифрово възстановяване на средновековни ръкописи. Проектът, озаглавен „Интердисциплинарни методи и средства за изследване на ръкописни паметници“, получава финансиране от Фонд „Научни изследвания“ на Министерството на образованието и науката. Ръководител на екипа е д-р Инна Димитрова.
В проекта участват не само преподаватели и млади учени, но и реставратори, библиотекари и изследователи от Националната библиотека. В първия етап от проекта е установено партньорство с Центъра за образен и материален анализ на обекти от културното наследство (CIMA) в Австрия, което добавя международно измерение на изследванията.
Основният акцент на проекта е върху палимпсестите – ръкописи, при които по-стар текст е заличен и заменен с нов. Тези ръкописи представляват предизвикателство за изследователите, тъй като старите текстови слоеве често са трудни за разчитане. За да се справят с този проблем, учените използват съвременни технологии като мултиспектрално заснемане, рентгенов-флуоресцентен анализ и раманова спектроскопия. Тези методи позволяват неинвазивно извличане и дигитално реконструиране на заличените текстове, без да се нарушава физическата структура на оригиналните ръкописи.
Един от основните обекти на изследване е „Драготин миней и апостол“, палимпсест от края на XII – началото на XIII век, който се съхранява в Националната библиотека. На страниците му са открити текстови фрагменти на гръцки и старобългарски език, включително части от гръцки Октоих и славянски миней. Според изследователите, този ръкопис е важен източник за историята на българския език и книжнината от средновековието.
Изследователите са успели да установят различия в обработката на кожата и състава на мастилата и пигментите, което подчертава уникалността на старобългарската книжовна традиция в контекста на гръцката. Съществува надежда, че приложените неинвазивни методи ще позволят на учените да получат точни критерии за датировка на най-ранните старобългарски ръкописи.
В допълнение към конкретните изследвания, проектният екип разработва каталог и база данни за палимпсести, съхранявани в български библиотеки и научни колекции. В УниБИТ е създадена специализирана лаборатория, която ще обучава млади специалисти в анализа на писмени паметници.
Този проект е пример за успешно сътрудничество между университети и културни институции, както и за интегрирането на съвременни технологии в хуманитарните науки. Опитът, натрупан по време на изследването, ще бъде основа за изграждане на национална инфраструктура за дигитално и материално проучване на ръкописното културно наследство.
Подробности за дейностите и резултатите от проекта могат да бъдат намерени на официалната интернет страница на проекта: https://palimpsest.unibit.bg.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|


