В детството си с любопитство разглеждахме илюстрованите албуми, където изображенията допълваха текста, помагайки ни да се запознаем с писането. Литературата за възрастни също понякога използва езика на изображенията, като един от малкото примери е романът "Замъкът на преплетените съдби" на Итало Калвино. Този роман, съчетаващ думи и изображения на таро, предлага нов начин за разказване, тъй като липсата на думи не може да потисне нуждата от разказ.

Калвино черпи вдъхновение от конференция, на която участва през юли 1968 година, организирана от семиолога Паоло Фабри в Урбино. Темата на семинара е свързана с разказването на истории чрез картомантията и езика на символите. Оттук идва идеята за създаване на наратив, основан на картите на таро, които вече бяха идентифицирани от някои съветски семиолози като система от знаци. Романът използва ценните визконтийски таро, миниатюрирани от Бонифачо Бембо за херцозите на Милано през средата на XV век, което е истински шедьовър на ренесансовото миниатюрно изкуство.

"Замъкът на преплетените съдби" е част от проект, който остава незавършен и включва три тома. Първият том, публикуван през 1969 година, е вдъхновен от средновековната епоха и визконтийските таро. Вторият, "Таверната на преплетените съдби", остава незавършен и се основава на ренесансовия фон, докато третият, "Мотелът на преплетените съдби", остава само на хартия и трябваше да използва иконографията на комиксите, за да изрази самотата на живота "на пътя".

В романа, група дами и рицари пристигат в замък, който служи като задължителна спирка пред опасностите в околната гора. Те не се познават и изглежда, че поради проклятие са загубили способността да говорят. Тук, вместо традиционния разказ, те получават тесте таро. Седнали около масата, те подреждат картите и всеки разказва своята история, използвайки символиката на картите. По този начин те създават "говореща" последователност от карти, която позволява различни интерпретации.

Картите в романа са "ограничени", но комбинациите, които могат да се създадат, са "безкрайни". Калвино играе с възможностите на наративите, предлагайки замразен свят, където всичко може да се обърне наопаки, отразявайки колко сложен е животът и как историите се преплитат в безкрайни комбинации. Вдъхновението му идва от приказната и литературна традиция, включително от произведенията на Борхес и Куену.