През 1975 година 90% от исландските жени излизат на стачка, наречена Kvennafridagurinn, или Женски ден на почивка. Този ден е посветен на всички видове работа, която често остава незабелязана и неплатена, от фабричен труд до домакинство. Оттогава Исландия се утвърди като световен лидер в равенството между половете, като първата страна, избрала жена за президент. В момента правителството на страната се ръководи от жени, включително министър-председателя и президента.

Въпреки напредъка, в Исландия все още съществуват високи нива на домашно насилие и неравенство в заплащането. Литературата играе важна роля в предизвикването на промени, като вдъхновява читателите да размишляват върху социалните сили и вътрешните конфликти. Исландските жени писатели използват своето творчество, за да изразят противоречията в обществото, което се гордее с политиките за равенство, но същевременно се бори с дълбоки социални проблеми.

Една от най-забележителните книги е "Miss Iceland" от Аудур Ава Олафсдотир. Романът разказва историята на Хекла, която се опитва да създаде литературен живот в Рейкявик през 60-те години на миналия век, но се сблъсква с патриархални ограничения. Книгата е спечелила наградата на Исландските книжари и Prix Medicis Etranger.

"Land of Love and Ruins" от Одни Еир е друга важна творба, която разглежда търсенето на свързаност и идентичност в контекста на капиталистическите кризи. Наградена с Европейската награда за литература, книгата е част от трилогия, чийто първи две части все още не са преведени на английски.

"Quake" от Аудур Йонсдотир започва с кризисна ситуация, когато майката Сага осъзнава, че синът ѝ е изчезнал. Романът разглежда как спомените оформят нашето поведение и как миналото ни преследва.

Дебютният роман "Magma" от Тора Хьорлейфсдотир изследва психичното насилие и манипулацията в отношенията, докато "A Fist or a Heart" от Кристин Ейриксдотир разказва за опити да се преодолеят травмите от миналото.

"Herostories" от Кристин Свава Томасдотир се фокусира върху исландските акушерки и техните усилия да преодолеят ограниченията, наложени на жените в обществото.

Книгата "Bloodhoof" от Гердур Кристни предлага нова перспектива към стара исландска легенда, като представя силната фигура на гигантесата Гертур.

Тези произведения не само че обогатяват литературния канон на Исландия, но също така предизвикват читателите да се замислят за социалните и гендерни въпроси, които остават актуални и днес.