В стихотворението "На Бефана" италианският писател Джани Родари (Gianni Rodari) изразява желанието, че би било прекрасно, ако на 6 януари Бефана посещава всяко дете по света, без значение от социален статус, раса, пол или националност. Чрез гласа на едно дете, което споделя, че е било добро, но никога не е получавало подаръци, Родари поставя акцент върху социалните неравенства, които често остават незабелязани в еуфорията на празника. Много деца не получават подаръци и завиждат на по-щастливите, които са обградени от играчки и сладкиши.

Родари подхожда към тази деликатна тема с типичната си лекота, но всъщност създава малък манифест срещу социалните неравенства, които, когато засягат децата, стават особено болезнени. В текста, детето пише писмо до Бефана, в което я моли да спре на всяка спирка, за да не остави никое дете без подарък. То изразява надеждата, че Бефана ще вземе "бързия влак", който спира на всяка станция, за да достигне до всички деца, особено до тези в нужда.

Въпреки че са минали десетилетия от написването на "На Бефана", контекстът, описан в стихотворението, остава изключително актуален. Гласът на бедното дете, което отправя молба към Бефана, е призив към възрастните да се ангажират с промяна на света, така че всички деца да имат равна стойност и достойнство. Тонът на стихотворението е мирен и учтив, а посланието е ясно: необходимо е да се работи за по-справедливо общество.

Централният образ на влака в стихотворението служи като метафора за социалните неравенства. Бефана, вместо да пътува с традиционната си метла, използва "бързия влак", който пропуска много спирки, оставяйки деца без подаръци. Това подчертава, че възможностите не са равни за всички и много деца, особено на празника, остават само да наблюдават късмета на другите. Последните редове на стихотворението показват осъзнаването на главния герой за съществуването на тези неравенства и желанието да се работи за тяхното преодоляване.