В края на XIX век, фотографиите на звездния клъстер Плеяди разкриха ново, досега непознато небулозно образувание. Това беше важен момент за астрономите, които се надяваха, че фотографията ще доведе до нова ера на механизирано наблюдение. Въпреки че ранната астрофотография беше трансформативна, историкът Алекс Сужунг-Ким Панг установява, че тя не винаги оправдавала очакванията на астрономите.

Астрономи като Джон Фламстид (1646-1719) отдавна използвали технологии, за да премахнат човешкия елемент от практиката си. През средата на XIX век много от тях активно се стремели към така наречената "механична обективност". Рисуването, което преди е било важно астрономически умение, в ерата на обективността започнало да се възприема като недостатък, тъй като зависело от обучение, умения и лична преценка.

Астрономите бързо осъзнали, че не могат да избягат от естетическите преценки. Проблемът бил в това как да изкарат фотографиите извън обсерваторията. За публикуване и разпространение на изображенията, астрономите разчитали на фотогравиране. В кореспонденцията между астрономите от обсерваторията Лик и техните печатници, Панг открива "свят, в който изображенията били изненадващо пластични, родени и умиращи в бани с киселина или под инструмента на ретушьора".

В процеса на полутоново печатане, екрани в камерата създали негатив с фината мрежа от "пиксели", които варирали в експозицията. Печатникът поставял този негатив върху фоточувствителен емайл, покриващ медна плоча. Пропускайки светлина през негативния образ, емайлът се втвърдявал там, където светлината преминавала. Това позволяваше "пикселите" да оцелеят в киселинни бани, оставяйки плоча готова за печат.

Другият често използван процес на фотогравиране, фотогравюра, бил по-сложен и можел да създаде по-гладки изображения. Но както пише гравьорът Карл Нематий, "машините не работят сами". Човешката намеса и преценка отново се завърнали, тъй като изборите на всяка стъпка от процеса на гравиране влияели на крайния резултат. Гравьорите трябвало да балансират контраста в изображението, докато се опитвали да изведат детайли от обектите и същевременно да запазят тъмния фон на космоса.

Панг обяснява, че "печатниците намирали равномерните фонове за трудни за постигане, както певците намират трудно да задържат един тон през няколко такта". Обичайно било гравьорите да поправят изображения за клиентите си. Въпреки това, астрономите имали по-строги изисквания. "Основният обект на плочата – кометата, небулата или короната – винаги бил забранен за инструментите на гравьорите", посочва Панг.

В един случай, гравьорът изрязал кръгове около звездите в изображение на Небулата Орион от 1908 година, за да ги подчертае. Директорът на обсерваторията Лик Уолъс Кембъл написал разгневено писмо до гравьора, за да се увери, че това няма да се повтори. Гравьорите и астрономите развили това, което Панг нарича "практическа естетика на обработката на изображения". Това била деликатна балансировка между "подобрение" и "промяна", която неизменно включвала естетически избори.

В ерата на обективността целта била да се създадат верни и надеждни изображения. Тези избори трябвало да бъдат незабележими. "Иронията беше," пише Панг, "че астрономите и гравьорите работели заедно върху изображения, толкова умело изработени, че не предавали никакви доказателства за човешка намеса."