В творчеството на Алберто Савинио (Alberto Savinio) се откроява фигурата на Замирa Пакори (Zamira Pacori) – комична персона, която е ренегатка, вещица и лечителка с бурно минало, като бивша проститутка от африканските батальони. В миналото, жени като нея са били наричани авантюристки. Тя живее в мизерно помещение, изпълнено с натрупани вещи, където се разхожда стара, обрулена и куцаща кокошка, напомняща на странните създания от картините на Савинио.

В творчеството на Алберто Савинио (Alberto Savinio) се откроява фигурата на Замирa Пакори (Zamira Pacori) – комична персона, която е ренегатка, вещица и лечителка с бурно минало, като бивша проститутка от африканските батальони. В миналото, жени като нея са били наричани авантюристки. Тя живее в мизерно помещение, изпълнено с натрупани вещи, където се разхожда стара, обрулена и куцаща кокошка, напомняща на странните създания от картините на Савинио. Този италиански писател и художник, известен със своята сюрреалистична работа, е автор на множество произведения, които през годините са преминали през различни публикации и сборници, оставяйки след себе си объркана редакционна ситуация, въпреки успеха, който е постигнал от 70-те години на миналия век.

Едно от значимите му произведения е "Анджелика или майската нощ" (Angelica o la notte di maggio), публикувано през 1927 година. В него се разказва за възрастен аристократ, който се влюбва в Анджелика, докато тя играе ролята на Психея в театър от втората полувина на 19-ти век. Тя произхожда от скромен произход, а мъжът търси любов. Въпреки романтичната обстановка, той разкрива на секретаря си, че бракът им не е бил консумиран, което поставя под въпрос истинската природа на Анджелика, която има андрогинни черти. Някои предполагат, че вдъхновението за нейния персонаж идва от известната балерина Айседора Дънкан (Isadora Duncan), смятана за основоположник на съвременния танц. Савинио дори пише есе за нея, което е част от сборника "Разкажете историята си, мъже" (Narrate uomini la vostra storia) от 1942 година.

Друго важно произведение е "Трагедията на детството" (Tragedia dell`infanzia), публикувано през 1937 година. Заглавието само по себе си е показателно, тъй като разглежда детството като неразгадана територия за възрастните, където свободата на детската фантазия е потисната от ограниченията на възрастните. В него се описва детството на дете от буржоазно семейство, което е изпълнено с елементарни асоциации и емоционални празноти.

"Детството на Нивасио Долчемаре" (Infanzia di Nivasio Dolcemare) от 1941 година е още едно произведение, което разглежда темата за детството, но в по-автобиографичен контекст. Името на главния герой е анаграм на псевдонима на автора, който всъщност се казва Андреа Франческо Алберто де Кирико (Andrea Francesco Alberto de Chirico), брат на известния художник. В това произведение липсва традиционна сюжетна линия, а вместо това се представят сцени и картини от детството и юношеството на автора в Атина, където той живее до 14-годишна възраст. Приключенията на младия герой не представляват загубен рай, а по-скоро духовно състояние, което отразява собственото му съществуване, изпълнено с образи на реалността.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.