Екип от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, заедно с колеги от Нов български университет и Университета на Гент в Белгия, получи одобрение за проект, насочен към изследване на образованието и литературната история. Проектът, озаглавен „Образование и литературна история. Литературната история през ХХI век и нови начини за нейното изучаване в гимназиалния курс и висшите училища“, е финансиран от Фонда „Научни изследвания“ на Министерството на образованието и науката, съобщава пресцентърът на СУ.

Ръководството на проекта е поверено на доц. д-р Ноеми Стоичкова от Факултета по славянски филологии на Софийския университет. В екипа участват и проф. дфн Милена Кирова, доц. дфн Огняна Георгиева от НБУ, доц. д-р Миглена Дикова - Миланова от Университета на Гент, главен асистент д-р Кристина Йорданова и докторантите Екатерина Калева, Преслава Пенева и Весела Бозова, всички от Факултета по славянски филологии.

Проектът се фокусира върху ключовия въпрос как да се направи литературната история не само научно задълбочена, но и достъпна за младите хора. В основата на изследването стои анализ на развитието на литературната история в България от Освобождението до днешни дни, в контекста на международните тенденции в последните 25 години. Чрез систематично проучване на значими литературни истории, екипът ще изследва новите подходи, които са се появили след 90-те години на миналия век, и как те се свързват със съвременните глобални практики.

Втората важна част от проекта е свързана с обновяване на преподаването на литературна история в гимназиите и висшите учебни заведения. На базата на социокултурен анализ и анкети с учители по български език и литература, ще бъде разработен нов модел на обучение, адаптиран към нуждите и нагласите на младото поколение. Този модел ще бъде тестван в реална училищна среда и обсъден със студенти по българска филология.

Проектът не се ограничава само в рамките на България. Той ще постави акцент върху преподаването на българска литературна история в чужбина, включително в университети и български училища зад граница. След анализ на условията за обучение в различни страни, екипът ще предложи нов подход, съобразен с културната среда на чуждестранните студенти. В допълнение, ще бъде създадено методическо помагало „Българска литература за чужденци“, което ще бъде достъпно както в печатен, така и в електронен формат.

Всички резултати и дейности по проекта ще бъдат публикувани на специален уебсайт с отворен достъп, където ще бъдат налични и дигитални ресурси. Научният принос на екипа ще бъде представен в редица статии и студии, публикувани в авторитетни научни издания, включително такива, индексирани в Scopus и Web of Science. Освен това, проектът ще завърши с колективна монография, посветена на съвременното състояние на литературната историография в България.