Вчера вечерта мислех за нея, разговорите с нея в съзнанието ми, както често правех, ми се струваха по-лесни от реалното ѝ присъствие. Изведнъж си казах: но тя е мъртва... Тези емоционални редове са от „Et nunc manet in te“ (А сега остава в теб), интимен дневник на Андре Жид, посветен на съпругата му Мадлен Рондо (Madeleine Rondeaux). Технитe сложни и противоречви отношения са в основата на текста, който първоначално е публикуван в ограничен тираж за близки приятели през 1947 година, а по-късно е преиздаден през 1951 година с допълнителни откъси от дневника на Жид.

Този малък автобиографичен том, завършен през 1939 година, носи заглавие, което подсказва за наследството, което остава. То не е просто носталгия, а динамично преосмисляне на любовта, която дава нова жизненост. Жид, който е запален по митологията и изучаването на свещени текстове, черпи вдъхновение от произведение на Вергилий, в което златна змиорка спасява пастир от смъртоносна опасност, но след това е убита. Тази змиорка, наречена „кулекс“ (culex), символизира жертвата, която е направена заради по-висши стремежи.

Жид изразява дълбоки чувства на вина и съжаление за жертвите, които е направил в името на своите литературни амбиции и сексуални наклонности. Той описва как Мадлен, дори след като се отдалечава от него, е опитвала да го предпази от опасности, които той самият не е осъзнавал. Тя му напомня, че е уязвим, а той осъзнава, че не може да се скрие от собствените си желания и конфликти.

Въпреки моралните и религиозни ограничения, които е преживял, Жид не желае да потиска своите хомосексуални наклонности. Той разказва за своите опити да се адаптира към обществото, но осъзнава, че истинската му любов е била само към Мадлен.

Историята между Андре Жид и Мадлен Рондо започва, когато той е едва на дванадесет години и се влюбва в нея, но техният брак остава платоничен. Жид не успява да се освободи от социалните и религиозни ограничения, които му налага обществото. Въпреки че се жени за нея, техният брак е белязан от дълги раздели и неговите хомосексуални връзки, които го карат да се чувства разкъсан между две различни идентичности.

Жид продължава да носи Мадлен в сърцето си, а нейният образ присъства в много от неговите литературни произведения. Тя е вдъхновение за множество женски персонажи в неговите книги, които отразяват сложността на техния взаимоотношения.