|
|
От Марко Поло до Пирандело: Трансформации на пътуването на чувствата
Снимка ©
AFP
|
"II viaggio sentimentale" е произведение, което не само напомня за "Sentimental Journey through France and Italy" на Лорънс Стърн, но и поставя въпроса за съществуването на литературен жанр. В статията се разглеждат различни литературни произведения и исторически периоди, за да се определи какво представлява "пътуването на чувствата".
Исторически погледнато, пътуванията на хора като Марко Поло и Галилео Галилей разкриват как новите търсения и открития променят разбирането за света. Марко Поло, например, описва своето пътуване до Китай, където среща нови култури и обичаи, предизвиквайки у него чувство на удивление и желание за познание. Тези ранни пътувания поставят основите на новото разбиране за света, което ще се развие в следващите векове.
В XV век, с откритията на нови територии, се наблюдава преход към нова концепция за човека и неговото място в света. Галилео Галилей, чрез своите научни изследвания, поставя под съмнение традиционните възприятия за вселената, което води до нови философски размисли и разширяване на човешките хоризонти.
"Пътуването на чувствата" може да се определи като жанр, който произлиза от историческия контекст на своето време и търси новото в света, което не е било познато досега. Въпреки това, стремежът към новото може да доведе до парадокс, при който търсенето на "другото" не успява да се реализира, а вместо това се обръща към себе си, без да остави следа.
С развитието на културата, се наблюдава необходимостта от нови идеи и инициатива от страна на човека, за да се избегнат грешките от миналото. Въпреки че в съвременните демокрации се наблюдава участие на обикновените хора в социалните проблеми, в миналото подобни нагласи са били присъщи за елитите.
През XVIII век, опитите за изследване на природата и историята, характерни за Grand Tour, разкриват как природата и архитектурните руини служат като свидетелства за миналото. Пътуването на Гьоте в Италия, например, представя романтична представа за природата, където пейзажът отразява вътрешния свят на човека.
Тези литературни произведения, включително "Viaggio in Italia" на Гьоте и "Viaggio sul Reno" на А. Де` Джорги Бертола, показват как пътуванията не само разширяват физическите граници, но и предизвикват дълбоки емоции и размисли у пътешествениците.
През XIX век, с възхода на буржоазията, "пътуването на чувствата" става израз на новата чувствителност, която не се вписва в традиционната литература. Литературните герои започват да действат свободно, без ограничения от предишните конвенции, и да търсят нови значения в живота.
През XX век, писатели като Итало Звево и Луиджи Пирандело изследват кризата на старите ценности и новите идентичности. Звево, в "Corto viaggio sentimentale", показва как главният герой се опитва да разбере себе си и света около него, но често попада в капаните на собствените си съмнения. Пирандело, от своя страна, в "Il fu Mattia Pascal", разглежда как героят сменя идентичността си, но осъзнава, че не може да избяга от реалността.
В заключение, "пътуването на чувствата" не е просто жанр, а отражение на историческите и културни промени, които формират човешкото съществуване и саморазбиране.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|


