Романът "Cartagloria" на Роза Маттеучи, публикуван от издателство "Аделфи" през 2025 година, е отличен с наградата "Книга на годината" от радиостанция "Фаренхайт" на Rai Radio3. Този текст предизвиква у мен смесени чувства - от една страна, радост и удоволствие от плавния и искрен стил на писане, а от друга, известна доза противоречие, породена от обсесивното разглеждане на връзката между индивид и религия. Въпреки че вероятно никога няма да прочете този коментар, искам да изразя благодарността си към авторката за нейния принос.

"Cartagloria" е автобиографичен роман, който разказва за живота на Маттеучи от детството до преди три години, когато Русия нахлува в Украйна. Наративът на авторката е вълнуваща смесица от жесток реализъм и приказна фантазия. Често срещаме "сънища", в които главната героиня, заедно с важната фигура на баща си, участва в исторически събития, като битката при Лепанто. Тази структура напомня на "Острова на Артуро", където главният герой също идеализира баща си.

Роза Маттеучи е родена в Орвието през 60-те години на миналия век в семейство, което, макар и с богатство в миналото, сега живее в трудни икономически условия. Тази амбивалентност в характера на семейството - стремежът да поддържат висок статус, без средства да го осъществят - е свързана с тежко суеверие, което пронизва живота на авторката. Бащата е сложна фигура, отказваща да работи и разпилява семейното богатство в хазарт. Той е обсебен от загубата на ръкавица, подарена на дъщеря му при кръщенето, а смъртта му прекъсва приказния наратив, оставяйки място за суровия реализъм.

Майката, от своя страна, не проявява необходимата грижа към дъщеря си, дори я нарича "грешка". Това води до усещането у главната героиня, че е нежелана и оставена сама. Тази липса на любов я тласка към търсене на общност, която да я приеме. Религиозността, която пронизва семейството, я води в търсене на духовност, преминавайки през различни религии, екзорсисти и дори скъпи поклонения, но всяка вяра я отхвърля.

Въпреки че успява да намери божество, което да я приеме, това божество е представено по начин, който създава усещане за дистанция и контрол. Маттеучи подчертава, че религията, която търси, е същата, от която бяга. Тя поставя под въпрос необходимостта от търсене на спасение в религията, задавайки въпроси за любовта и приемането, които не е получила от родителите си.

Книгата предизвиква размисли относно човешката способност да обича и да бъде обичан. Тя поставя под съмнение дали съществува човечество, способно да обича само себе си, и дали любовта е привилегия на трансцендентното. Въпреки че авторката поставя акцент на материалността и на духовността, тя също така ни напомня, че животът е не само за търсене на символи и ритуали, а за истинска свързаност с другите.

"Cartagloria" е пример за текст, който не е задължително да носи дълбоко послание, а просто да бъде приятен и красив. Той ни напомня, че сме несъвършени, че в живота има радост и тъга, но любовта остава основна необходимост за всички.