В дигиталната ера, в която живеем, понятието за обществено пространство е изправено пред нови предизвикателства и интерпретации. Въпреки че социалните медии като Facebook и Twitter (сега X) привидно предлагат платформи за взаимодействие и обмен на информация, те не могат да бъдат считани за истински обществени пространства. Както посочва Джошуа Ситарела, артист и водещ на подкаста Doomscroll, основната характеристика на общественото пространство е липсата на бариери за вход.

В дигиталната ера, в която живеем, понятието за обществено пространство е изправено пред нови предизвикателства и интерпретации. Въпреки че социалните медии като Facebook и Twitter (сега X) привидно предлагат платформи за взаимодействие и обмен на информация, те не могат да бъдат считани за истински обществени пространства. Както посочва Джошуа Ситарела, артист и водещ на подкаста Doomscroll, основната характеристика на общественото пространство е липсата на бариери за вход. В дигиталния свят обаче, достъпът често е ограничен до потребители с имейл адреси и лични данни.

Ситарала подчертава, че днешната представа за общественото е значително опростена. Той свързва това с четиридесетгодишното влияние на неолибералната политика, която е размазала границите между частното и публичното. В контекста на дигиталните платформи, той предлага различни подходи за дефиниране на общественото пространство, включително концепции за кооперативна собственост и общо участие.

Според него, един от най-добрите примери за обществена институция е пощата. Тя е достъпна за всеки гражданин и взаимодействието с нея е задължително. Това контрастира с платформите на социалните медии, където взаимодействията са произволни и често манипулирани от частни интереси. Ситарала посочва, че съществува сериозна заплаха за демократичния консенсус поради липсата на общо медийно пространство, в което хората да обсъждат факти и важни въпроси.

Той също така разглежда как бързото развитие на социалните медии е променило начина, по който хората взаимодействат помежду си. Например, по време на протестите „Окупирай Уолстрийт“ и Арабската пролет, социалните медии бяха възприемани като инструмент за освобождение. Десет години по-късно обаче, мнението относно тяхната роля се е променило драстично. Вместо да укрепват демокрацията, платформите често разяждат общественото доверие и разпространяват дезинформация.

В контекста на тези размисли, Ситарала представя концепцията за „StateBook“ – хипотетична платформа за социални медии, управлявана от държавата. Идеята зад StateBook е да се създаде публична алтернатива на частните платформи, която да предоставя достъп до услуги и информация без нужда от частни имейл адреси. Тази концепция идва след наблюденията му върху начина, по който пандемията COVID-19 е показала недостатъците на съществуващите системи за предоставяне на държавни услуги.

Той отбелязва, че подобен подход би могъл да реши редица проблеми, свързани с приватизацията на публичните услуги и манипулацията на лични данни от частни компании. StateBook би осигурил единна платформа за взаимодействие с държавата, където всеки гражданин би могъл да получава необходимата информация и услуги без да бъде зависим от частни интереси.

Въпреки че концепцията за StateBook може да изглежда абсурдна или шеговита, Ситарала подчертава важността на обсъждането на нови модели за обществено взаимодействие в дигиталната сфера. Той вярва, че е необходимо да се търсят алтернативи на съществуващите частни платформи и да се изградят нови структури, които да отразяват обществените нужди и интереси.

Ситарала споделя как личният му опит в света на изкуствата и социалните медии е формирал неговото разбиране за общественото пространство. Възходът на платформите за социални медии е довел до нови форми на взаимодействие и организации в закрити пространства, които предлагат безопасна среда за обмен на идеи и творчество.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.