"Жена, която шие" е поезия на Джамбатиста Марино, написана през 1613 година и част от сборника "Лира". В това произведение, авторът използва метафората на иглата и конеца, за да придаде романтични нюанси на обикновената дейност на шиене, превръщайки я в литературен виртуозитет.

В текста, поетът описва как иглата, която използва "новата Арахна на любовта", не е просто инструмент, а символ на страстта. Докато жената шие красивия лен, иглата пронизва сърцето му с множество "пункции". Той се чувства нещастен, защото цветът на конеца, описан като "кървав", е свързан с неговия живот. Всяко движение на ръката ѝ, която манипулира конеца, е метафора за контрола, който тя упражнява над неговото съществуване.

От метрична гледна точка, "Жена, която шие" е мадригал, състоящ се от четири единадесетосрични и шест седемсрични стиха, разположени в римна схема. В произведението се срещат множество риторични фигури, включително повторения, метафори и епанафора. Например, повторението на "стрела" в първия стих подчертава силата на чувствата, а метафорите, свързани с Арахна, придават дълбочина на образа на жената.

Митът за Арахна, която е известна с уменията си в тъкането, е основа за сравнение между нея и жената, която поетът обожава. Според легендата, Арахна, дъщеря на бояджия, предизвикала богинята Атина на състезание, но била наказана за своята гордост. Тази аналогия служи за похвала на уменията на жената, която шие, и подчертава нейната роля в живота на поета.

Цветът на конеца, описан като "кървав", е свързан с темата за страстта и любовта. Иглата, която шие, е представена като стрела на Купидон, пронизваща сърцето на поета. Въпреки че конецът е усукан и разтегнат, поетът не изпитва болка, а напротив, намира удоволствие в действията на жената. Тя не просто шие, а контролира самия му живот, превръщайки го в част от своето изкуство.