Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) организира конференция с международно участие, озаглавена „Азбуки, памет, приемственост“. Събитието включва представяне на мулажното копие на Рилските глаголически листове, което е изработено с изключително внимание и прецизност, коментира изкуствоведът проф. Елисавета Мусакова.

Професор Мусакова подчерта, че мулажното копие не е просто фотокопие; то представлява детайлно възпроизвеждане на оригинала, включващо същите размери, текстура и дори следи от стареене. Тя обясни, че Рилските глаголически листове, които в момента се съхраняват на различни места, са били отнесени в Санкт Петербург от Виктор Григорович, известен колекционер на славянски артефакти. Според нея, въпреки негативното отношение към Григорович, неговата дейност е помогнала за запазването на важни исторически документи.

Изкуствоведът уточни, че в България остават само два листа от Рилските глаголически листове, които са в много лошо състояние. Тези листове, открити в подвързията на ръкописа на Владислав Граматик, представляват важен фрагмент от българската книжовна традиция. Владислав Граматик, известен с изключителните си умения в калиграфията, е живял през XV век и е познавал Търновската книжовна традиция.

Професор Мусакова зададе интересен въпрос относно произхода на листовете: дали Владислав Граматик сам е намерил Рилските листове и ги е включил в ръкописа си. Тя отбеляза, че стари ръкописи често са били използвани като вторичен материал, а не винаги са били ценени като безценни артефакти. Това повдига въпроси относно съхранението и употребата на исторически документи в миналото.

Специалистът изрази мнение, че включването на старинни листове в подвързии може да е имало сакрален смисъл, като е можело да се счита за нещо като амулет. Въпреки че не можем да кажем много за украсата на Рилските листове, проф. Мусакова сподели, че те принадлежат към кръглата или обла глаголица и са най-близки до Асеманиевото евангелие.

Тя завърши с коментар относно качеството на мулажното копие, което е направено на високо ниво. Професорът сподели личен опит, когато е видяла копие на тефтерчето на Ботев, което било толкова добре направено, че я е заблудило. Тя изрази надежда, че подобни копия ще бъдат изработвани и в бъдеще, за да се запази достъпността на важни исторически документи.