В последно време, докато слушам разговори в парламента, в барове, супермаркети или на автобусни спирки, все по-често ми хрумва една идея. Изглежда, че започваме да забравяме един основополагащ принцип: думите имат сила.

Ежедневният език, който използваме, е не само необходим за нашето съществуване, но и формира нашата идентичност. Той определя не само културата, с която се идентифицираме, но и посоката, в която искаме да се движим. Думите, които избираме, оформят реалността около нас и ценностите, които считаме за важни. Този ефект обхваща както семейството, така и приятелите и работната среда. Грубите или негативни изрази често водят до опростяване на сложни теми или безсмислени критики, които лишават живота от дълбочина и допринасят за поляризацията, на която ставаме жертви. Всичко става черно или бяло, а тези, които се осмеляват да оспорват нашето мнение, биват унижавани с тежки думи.

Как можем да се защитим от такава ситуация, която изглежда безизходна? Един от начините е да се научим да "говорим по-добре". Това означава да създадем етичен и споделен език, в който значението на думите отново да бъде важно. Езикът е основният инструмент, чрез който културата се предава от поколение на поколение. Затова се говори за езикова интелигентност, която е способността да избираме термини и структури с цел и намерение. Това ни позволява да оформяме заобикалящата ни среда, емоциите и отношенията, които преживяваме както в личен, така и в професионален план. Думите, които избираме, създават нашия свят. Когато осъзнаем това, можем да се върнем към автентичността, яснотата и най-вече към етичния смисъл в живота си.