Темата за бъдещето винаги е била обект на интерес и спорове, тъй като то носи в себе си не само обещания, но и страхове. В историята на човечеството, предсказанията за бъдещето са били използвани от различни индивиди и групи, които искат да наложат своите виждания и амбиции. Както посочва Хана Арент в своя труд "За насилието", предсказанията често не са нищо повече от проекции на настоящите автоматични процеси. Това означава, че бъдещето е в значителна степен зависимо от действията на хората в настоящето.

Футурологията, известна също като наука за бъдещето, е практика, която се опитва да предскаже какво ще се случи в бъдеще. Футуристите не само описват как би могло да изглежда бъдещето, но и придават авторитет на своите предсказания, което им позволява да влияят на политическите и икономическите решения. Тази идея за футуризма е била важна през различни исторически периоди и в различни контексти.

През късния XVIII и ранния XIX век, френският теоретик Анри дьо Сент-Симон (Henri de Saint-Simon) е един от първите, които идентифицират индустриалния клас като ключов фактор за функционирането на обществото. Неговите идеи за индустриалното общество подчертават значението на продуктивността и индивидуализма, но също така игнорират класовата борба. Сент-Симон вярва, че само индустриализмът може да осигури бъдещето на Западното общество.

В контекста на индустриализацията, философът Жан-Огюст Кондорсе (Marquis de Condorcet) също играе важна роля, като подчертава силата на идеите и рационализма. Той предсказва, че само чрез меритокрация и правилна йерархия индустриалният клас може да ръководи обществото. Неговите идеи оказват влияние върху много мислители, включително Карл Маркс (Karl Marx), който предлага класова революция като необходимост за справяне с индустриализацията.

Американецът Едуард Белами (Edward Bellamy) е друг важен пример. Неговият роман "Гледайки назад" (Looking Backward) представя утопична визия за социалистическо общество в САЩ през 2000 година. Тази книга вдъхновява множество утопични общности и политически движения, които искат да реализират идеите му.

През ХХ век италианските футуристи се фокусират върху технологиите и индустриализацията, а след Втората световна война се появяват нови консултантски организации като RAND Corporation. Тези организации започват да разработват научен подход към бъдещето, използвайки компютърни модели и количествени методи за прогнозиране.

С времето обаче, интересът към футурологията започва да намалява, особено след икономическите кризи от 70-те години на миналия век. Въпреки това, новата вълна от технологии и данни води до възраждане на интереса към предсказванията за бъдещето.

В съвременния свят технологичните компании играят ключова роля в определянето на бъдещето. Те разполагат с данни и ресурси, които им позволяват да проектират утопични или дистопични сценарии. Въпросът остава: кой всъщност има правото да формулира как ще изглежда бъдещето?