Министерството на образованието и науката (МОН) проведе днес национална кръгла маса с фокус върху темата „Необходими ли са ограничения за достъпа на деца до социалните мрежи?“. Събитието е организирано в партньорство с Комисията по образованието и науката, Комисията по демографската политика, децата и семейството, Комисията по здравеопазването, както и Комисията по труда и социалната политика на Народното събрание.

Министерството на образованието и науката (МОН) проведе днес национална кръгла маса с фокус върху темата „Необходими ли са ограничения за достъпа на деца до социалните мрежи?“. Събитието е организирано в партньорство с Комисията по образованието и науката, Комисията по демографската политика, децата и семейството, Комисията по здравеопазването, както и Комисията по труда и социалната политика на Народното събрание.

Според експерти, новата дигитална среда е основен фактор за значителното влошаване на психичното здраве на подрастващите след 2010 година. Прекомерната употреба на социални мрежи е свързана с повишена тревожност, понижена самооценка, увеличен риск от депресия, проблеми със съня и социална изолация. Освен това, безцелното „скролване“ забавя развитието на важни когнитивни и социално-емоционални умения, особено при децата. Тези факти бяха обсъдени на форума, който бе открит от министъра на образованието Красимир Вълчев, а в него участва и министърът на електронното управление Валентин Мундров.

Министър Вълчев представи данни от Световната здравна организация, които показват, че след 2010 година се наблюдава значителен ръст на психичните проблеми сред младежите в Европа, а пандемията е ускорила тази негативна тенденция. Според статистиката, при 15-годишните момичета, процентът на проявяващите психологически симптоми е нараснал от 49% през 1994 г. до почти 75% през 2022 г. При момчетата същият дял е нараснал от 35% на 50%.

Изследване, обхващащо 204 държави, показва, че България е на водеща позиция по скорост на влошаване на психичното здраве на деца и младежи до 24 години. Според проучванията, новата дигитална среда играе ключова роля в тази негативна тенденция. „Децата прекарват средно около два часа на ден в социалните мрежи, което представлява над 10% от времето, в което са будни“, добави министър Вълчев.

В момента много държави разглеждат различни мерки, включително възрастови ограничения, верификация на потребителите, национални препоръки и регулации на платформите. Министър Валентин Мундров обяви, че се планира въвеждане на система за проверка на възрастта за достъп до социалните мрежи, която ще бъде реализирана до края на следващата година. „Защитата на децата онлайн е национален приоритет, който изисква съвместни усилия от всички заинтересовани страни“, подчерта той.

На форума бяха представени видеообръщения от Джонатан Хайд, преподавател по социална и морална психология, и Мич Принстийн, научен директор на Американската психологическа асоциация. Хайд сподели, че вредата от екраните се изразява не само в психичното здраве, но и в когнитивните способности на децата. Принстийн акцентира на факта, че тийнейджърите са по-предразположени да прекарват време в социалните мрежи, тъй като търсят социална свързаност.

Калоян Дамянов, директор на Регионалния център за подкрепа на приобщаващото образование, посочи, че децата все по-рано започват да използват социалните мрежи, като средната възраст е между 9 и 11 години. Според посланика на Дания в България Флеминг Стендер, цифровата ера предлага много възможности, но също така носи рискове за децата. В Дания се работи по инициативи за проверка на възрастта, а наскоро е постигнато споразумение за минимална възраст от 15 години за достъп до социалните мрежи.

На събитието присъстваха множество народни представители и представители на различни институции, включително заместник-министри, директори на училища и експерти от неправителствения сектор. Модератор на дискусията беше Харалан Александров. В допълнение, МОН стартира онлайн допитване относно забраната за използване на социални мрежи от деца под 15 години, което е достъпно на сайта на министерството.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.