РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса

Дата на публикуване: 15:44 ч. / 20.11.2025
Прочетена
750
Джон Мюир (John Muir) за първи път посетил Йосемити (Yosemite Valley) през 1868 година, четири години след като Абрахам Линкълн (Abraham Lincoln) подписал законопроекта за защита на земята, предоставяйки я за обществено ползване. Мюир писал красиво за ландшафта и станал важен защитник на националните паркове. Освен това, той бил и научно настроен, а ледниците на Йосемити го очаровали.
Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса
Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса
Снимка © AP
Литературен обзор

Джон Мюир (John Muir) за първи път посетил Йосемити (Yosemite Valley) през 1868 година, четири години след като Абрахам Линкълн (Abraham Lincoln) подписал законопроекта за защита на земята, предоставяйки я за обществено ползване. Мюир писал красиво за ландшафта и станал важен защитник на националните паркове. Освен това, той бил и научно настроен, а ледниците на Йосемити го очаровали. Геоморфологът Дени Капс (Denny Capps) описва как Мюир измервал движението на ледника Маклуър (Maclure Glacier) с помощта на борчета, конска коса и отвес през 1872 година. Мюир заключил, че Йосемити дължи съществуването си на ледниковото движение и до 1890 година паркът вече бил обявен за национален.

Според Капс, това не било просто съвпадение. Той твърди, че науката помогнала за установяването на националните паркове, а парковете от своя страна позволили обширно научно изследване. Глациологията била относително нова наука, когато Мюир пристигнал в Йосемити. Швейцарският геолог Луи Агаcиз (Louis Agassiz) изучавал европейските ледници през средата на деветнадесети век, преди да емигрира в Съединените щати. Неговата работа оказала влияние на професор по естествени науки в Университета на Уисконсин Езра Кар (Ezra Carr), който преподавал на Джон Мюир. Капс обяснява, че Агаcиз по-късно сам описал Мюир като „първият човек, който някога съм срещал и който има адекватна представа за ледниковото действие“. Теориите на Мюир „се събрали в мощен пакет, който издигнал ледниците и защитените земи в общественото съзнание“, пише Капс.

След това, в края на 1890-те години, геологът от Геоложката служба на САЩ Исраел Ръсел (Israel Russell) обходил Съединените щати, картографирайки и фотографирайки ледниците. Възхитителни изображения документирали присъствието на съвременни ледници в националните паркове Йосемити, Гласиер (Glacier), Гранд Тетон (Grand Tetons) и планината Рейниър (Mount Rainier). Към 1916 година, когато Органичният закон създал Националната служба за паркове (NPS), имало дванадесет национални парка. От тях, Капс посочва, две трети имали ледниково минало, а четири притежавали съществуващи ледници. Глациологичните изследвания продължават в тези паркове десетилетия наред.

Съществува подобна връзка между вулканологията и парковете, според Лаура Уокъп (Laura Walkup) и Томас Касадевал (Thomas Casadevall) от Геоложката служба на САЩ и Винсент Сантучи (Vincent Santucci) от NPS. Йелоустоун (Yellowstone) станал първият национален парк през 1872 година и с времето учените сглобили историята на вулканичното поле, което захранва известните геотермални характеристики на парка. Едно изригване преди милиони години изпратило пепел до Канадa и Мексико. Тези теории изисквали десетилетия устойчиво изследване, обясняват Уокъп и колегите й. „Националните паркове са естествени лаборатории за научни изследвания“, пишат те, отчасти защото позволяват такъв тип дългосрочни изследвания.

В националния парк Хавайските вулкани (Hawai‘i Volcanoes National Park), например, геологът Томас Джаґар (Thomas Jaggar) помогнал да се установи наблюдателна станция за вулкани през 1912 година. Станцията продължава да наблюдава вулканите като Килауеа (Kilauea), който изригвал „почти без прекъсване“ между 1983 и 2018 година и наскоро е възобновил изригванията. Научните изследвания в националните паркове имат голямо практическо значение. Глациологията и вулканологията помагат да се осигури безопасността на местните общности и да се разбере климатичната промяна. На планината Рейниър, вулкан със значителни ледници, тези науки се събират по забележителен начин. Уокъп и колегите й описват образувания, които се появили, докато „лавите се утвърдили срещу ледниците, които някога запълвали съседните долини до дълбочини от стотици метри“. Мюир изкачил Рейниър през 1888 година и описал гледката от върха над ландшафт, оформен от лед и огън, изпълнен с „черни, безкрайни гори и бели вулканични конуси във великолепен ред“.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Допълненото издание на "Страници от миналото на Пазарджик", написано от Бистра Риндова, беше представено тази вечер в Художествена галерия "Станислав Доспевски" в Пазардж ...
Вижте също
Учениците от 2.б клас на Основно училище "Проф. Иван Батаклиев" в Пазарджик представиха своя уникален прочит на известната приказка "Дядо вади ряпа". Те изиграха интерпре ...
Към първа страница Новини Литературен обзор
Литературен обзор
Гергана Стоянова: „Боли ме, че учителската професия не е толкова престижна“
Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“ стартира ново онлайн пространство в YouTube, наречено Студио „Аз-буки“. В него ще бъдат представяни интересни и вдъхновяващи събеседници, с които ще се обсъждат теми, свързани с ...
Добрина Маркова
Литературен обзор
Мая Люнде и Галина Узунова представят важен проблем за бъдещето на водата
Романът „Краят на океана“ на норвежката авторка Мая Люнде ще бъде представен на 21 ноември в Клуба на дейците на културата (КДК) в Ловеч. Събитието ще се проведе с участието на преводачката Галина Узунова и издателя Пламен Тотев, които ще разкажат ...
Добрина Маркова
Да бъдем (по)читатели на Йовков
Добрина Маркова
Литературен обзор
Мариела Драганова и Ронай Невзат създадоха радиационна карта на Разград
Млади учени от Профилираната гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф“ в Разград направиха значителен напредък в разбирането на йонизиращото лъчение, като представиха иновативен проект на Националното състезание по природни науки и еколо ...
Ангелина Липчева
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Литературен обзор
Мая Люнде и Галина Узунова представят важен проблем за бъдещето на водата
Романът „Краят на океана“ на норвежката авторка Мая Люнде ще бъде представен на 21 ноември в Клуба на дейците на културата (КДК) в Ловеч. Събитието ще се проведе с участието на преводачката Галина Узунова и издателя Пламен Тотев, които ще разкажат ...
Добрина Маркова
Литературен обзор
Да бъдем (по)читатели на Йовков
В Добрич стартира културно събитие, което обединява ученици и любители на литературата. В Дом-паметник „Йордан Йовков“ ученици от Средно училище „Димитър Талев“ представят откъси от творбата „Песента на колелетата“. Това мер ...
Добрина Маркова
На бюрото
Гласове на трансформация: Поезията на 2025 година
Валери Генков
Авторът и перото
Денис Олегов с награда за стихосбирка и литография от Андрей Врабчев
Добрина Маркова
На 19 ноември 2025 година в Литературен кабинет „Владимир Башев“ се проведе церемония по награждаването на младия поет Денис Олегов. Той беше удостоен с Националната литературна награда „Владимир Башев“ за своята стихосбирка „Оправдание за съществуване“, която беше публикувана от издателство „Отвъд кориците“ през предходната година. В допълнение към ...
Авторът и перото
Този роман е най-значимата ми книга, споделя Владимир Зарев
Добрина Маркова
Експресивно
Журналистът и писател Светослав Иванов наскоро представи своята нова книга „Там, където з ...
Начало Литературен обзор

Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса

15:44 ч. / 20.11.2025
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
750
Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса
Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса
Снимка © AP
Литературен обзор

Джон Мюир (John Muir) за първи път посетил Йосемити (Yosemite Valley) през 1868 година, четири години след като Абрахам Линкълн (Abraham Lincoln) подписал законопроекта за защита на земята, предоставяйки я за обществено ползване. Мюир писал красиво за ландшафта и станал важен защитник на националните паркове. Освен това, той бил и научно настроен, а ледниците на Йосемити го очаровали. Геоморфологът Дени Капс (Denny Capps) описва как Мюир измервал движението на ледника Маклуър (Maclure Glacier) с помощта на борчета, конска коса и отвес през 1872 година. Мюир заключил, че Йосемити дължи съществуването си на ледниковото движение и до 1890 година паркът вече бил обявен за национален.

Според Капс, това не било просто съвпадение. Той твърди, че науката помогнала за установяването на националните паркове, а парковете от своя страна позволили обширно научно изследване. Глациологията била относително нова наука, когато Мюир пристигнал в Йосемити. Швейцарският геолог Луи Агаcиз (Louis Agassiz) изучавал европейските ледници през средата на деветнадесети век, преди да емигрира в Съединените щати. Неговата работа оказала влияние на професор по естествени науки в Университета на Уисконсин Езра Кар (Ezra Carr), който преподавал на Джон Мюир. Капс обяснява, че Агаcиз по-късно сам описал Мюир като „първият човек, който някога съм срещал и който има адекватна представа за ледниковото действие“. Теориите на Мюир „се събрали в мощен пакет, който издигнал ледниците и защитените земи в общественото съзнание“, пише Капс.

След това, в края на 1890-те години, геологът от Геоложката служба на САЩ Исраел Ръсел (Israel Russell) обходил Съединените щати, картографирайки и фотографирайки ледниците. Възхитителни изображения документирали присъствието на съвременни ледници в националните паркове Йосемити, Гласиер (Glacier), Гранд Тетон (Grand Tetons) и планината Рейниър (Mount Rainier). Към 1916 година, когато Органичният закон създал Националната служба за паркове (NPS), имало дванадесет национални парка. От тях, Капс посочва, две трети имали ледниково минало, а четири притежавали съществуващи ледници. Глациологичните изследвания продължават в тези паркове десетилетия наред.

Съществува подобна връзка между вулканологията и парковете, според Лаура Уокъп (Laura Walkup) и Томас Касадевал (Thomas Casadevall) от Геоложката служба на САЩ и Винсент Сантучи (Vincent Santucci) от NPS. Йелоустоун (Yellowstone) станал първият национален парк през 1872 година и с времето учените сглобили историята на вулканичното поле, което захранва известните геотермални характеристики на парка. Едно изригване преди милиони години изпратило пепел до Канадa и Мексико. Тези теории изисквали десетилетия устойчиво изследване, обясняват Уокъп и колегите й. „Националните паркове са естествени лаборатории за научни изследвания“, пишат те, отчасти защото позволяват такъв тип дългосрочни изследвания.

В националния парк Хавайските вулкани (Hawai‘i Volcanoes National Park), например, геологът Томас Джаґар (Thomas Jaggar) помогнал да се установи наблюдателна станция за вулкани през 1912 година. Станцията продължава да наблюдава вулканите като Килауеа (Kilauea), който изригвал „почти без прекъсване“ между 1983 и 2018 година и наскоро е възобновил изригванията. Научните изследвания в националните паркове имат голямо практическо значение. Глациологията и вулканологията помагат да се осигури безопасността на местните общности и да се разбере климатичната промяна. На планината Рейниър, вулкан със значителни ледници, тези науки се събират по забележителен начин. Уокъп и колегите й описват образувания, които се появили, докато „лавите се утвърдили срещу ледниците, които някога запълвали съседните долини до дълбочини от стотици метри“. Мюир изкачил Рейниър през 1888 година и описал гледката от върха над ландшафт, оформен от лед и огън, изпълнен с „черни, безкрайни гори и бели вулканични конуси във великолепен ред“.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Литературен обзор
Гергана Стоянова: „Боли ме, че учителската професия не е толкова престижна“
Добрина Маркова
Литературен обзор
Мая Люнде и Галина Узунова представят важен проблем за бъдещето на водата
Добрина Маркова
Литературен обзор
Да бъдем (по)читатели на Йовков
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Учениците от "Проф. Иван Батаклиев" преразказват "Дядо вади ряпа" с нова интерпретация
Валери Генков
Учениците от 2.б клас на Основно училище "Проф. Иван Батаклиев" в Пазарджик представиха своя уникален прочит на известната приказка "Дядо вади ряпа". Те изиграха интерпре ...
Литературен обзор
Гергана Стоянова: „Боли ме, че учителската професия не е толкова престижна“
Добрина Маркова
Литературен обзор
Мая Люнде и Галина Узунова представят важен проблем за бъдещето на водата
Добрина Маркова
Литературен обзор
Да бъдем (по)читатели на Йовков
Добрина Маркова
На бюрото
Гласове на трансформация: Поезията на 2025 година
Валери Генков
Авторът и перото
Денис Олегов с награда за стихосбирка и литография от Андрей Врабчев
Добрина Маркова
Авторът и перото
Този роман е най-значимата ми книга, споделя Владимир Зарев
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Михаил Неделчев разкрива сложността на литературния живот в НРБ
Добрина Маркова
Експресивно
Светослав Иванов разкрива как забитите пирони в дърво символизират болката на хората в конфликтни зони
Ангелина Липчева
На бюрото
Денис Олегов с „Оправдание за съществуване“ взе наградата „Владимир Башев“
Добрина Маркова
На бюрото
Милен Миланов: "Доброто започва от думите"
Ангелина Липчева
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Четенето дава възможности за всички габровци
Габровската библиотека обяви специална инициатива, която ще се проведе на 21 ноември, за да отпразнува Националния ден на четенето. Според информация от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“, всички жители на Габрово ...
Избрано
Две чакони на Йохан Себастиан Бах представени след 30 години изследвания
Две нови органни композиции, които дълго време са оставали в сянка, бяха официално признати за произведения на Йохан Себастиан Бах. След три десетилетия изследвания, те бяха представени пред публика в Лайпциг, съобщава АФП. „Чакона в ре минор“ и ...
Културни идентичности: Разглеждане на обществените земи през призмата на наука и общество
Ако сте поропуснали
„Вселена“ от литературни чудеса: Шекспир, Аристотел и Бай Ганьо
В Ямбол се проведе впечатляващ концерт-спектакъл, организиран по случай празника на Езиковата гимназия „Васил Карагьозов“. Събитието събра в общинската зрителна зала стотици настоящи и бивши ученици, преподаватели и родители, които се насладиха на ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.