Джулиан Брейв НойзКет (Julian Brave NoiseCat) е писател, танцьор на пова и номиниран за Оскар филмов режисьор, който в дебютната си книга "We Survived the Night" разказва историята на баща си, Ед Арчи НойзКет (Ed Archie NoiseCat). Той е бил изоставен като новородено в контейнер за боклук в училището за индианци Св. Йосиф (St. Joseph’s Mission School) в Канада. Това училище е част от повече от 100 мисионерски интернатни училища, където посещението на индианските деца е било задължително от 1894 г., с цел да им се наложи "да забравят индианските си начини".

Ед, известен след това като "Детето от контейнера за боклук", напуска резерва Каним Лейк, когато порасва, и изгражда кариера на полузнаменит индиански артист. НойзКет сравнява начина на живот на баща си с този на Койот (Coyote) – фолклорен трикстер, който е обичан и уважаван от народите Секвепемк (Secwepemc) и Ст’атимк (St’at’imc), но също така е движен от собствен интерес.

Книгата на НойзКет е частичен мемоар и частично документална история за индианците, която разглежда травмата на колонизацията и изтриването на идентичността, която е повлияла на мъжете като баща му и е създала разпаднати семейни структури в индианските общности. Той разказва за племето Тлингит (Tlingit) в югоизточна Аляска, което работи за спасяването на херинга от заплаха; племето Лумби (Lumbee) в Северна Каролина, което се бори за федерално признание; и продължаващото напускане на Оуж-Богуму Кри (Ouje-Bougoumou Cree) от техните предци в Квебек.

НойзКет вижда работата си като опит да възроди силата на своя народ и да разкаже историите, които никой друг няма да разкаже – истории, които са трудни, смешни и в крайна сметка добри. Той обсъжда неразривната връзка между земята и индианската идентичност, подчертавайки, че в езика на неговия народ коренната дума за хора и земя е една и съща. Това показва, че човечността им е дълбоко свързана със земята, от която произлизат.

НойзКет споделя, че за него е важно да пише за сложността на семейството и конфликтите в отношенията с родителите. Той решава да се върне да живее с баща си, с когото не е живял от шестгодишен, и по този начин успява да разбере историята му по-добре. НойзКет подчертава, че традицията на разказването на истории е важна за запазването на културата и идентичността.

Книгата му съчетава мемоар, семейна история и митология, използвайки историята на Койот като метафора за човешките противоречия. Тази структура отразява традицията на тъкане, която е важна за неговия народ. НойзКет вярва, че богатството на индианските истории може да добави нова дълбочина към разбирането на американската идентичност и култура.

Той също така говори за историческите травми, свързани с колонизацията и социалните проблеми, които са резултат от тях. НойзКет настоява, че индианските народи не трябва да бъдат разглеждани единствено през призмата на трагедията и загубата. Вместо това те имат много красиви и значими начини на живот, които заслужават да бъдат видени и признати.