В романа "Дисконекти" на Давиде Фикара, издаден през 2025 година от издателство Аркадия, се разглежда темата за влиянието на социалните медии и интернет върху младите хора. Главните герои, двама студенти на име Иан и Матей, се опитват да се освободят от дигиталния свят, призовавайки своите връстници да се откажат от смартфоните и да се свържат отново с реалността. Въпреки че те започват с намерението да се откъснат от виртуалната социалност, бързо осъзнават, че интернет е неразривна част от съвременния живот, която не може да бъде напълно променена.

В романа "Дисконекти" на Давиде Фикара, издаден през 2025 година от издателство Аркадия, се разглежда темата за влиянието на социалните медии и интернет върху младите хора. Главните герои, двама студенти на име Иан и Матей, се опитват да се освободят от дигиталния свят, призовавайки своите връстници да се откажат от смартфоните и да се свържат отново с реалността. Въпреки че те започват с намерението да се откъснат от виртуалната социалност, бързо осъзнават, че интернет е неразривна част от съвременния живот, която не може да бъде напълно променена.

Фикара, в интервю, споделя, че романът е завършен преди няколко години, вдъхновен от необходимостта да се обсъди виртуалната социалност и нейните последствия. Той подчертава, че обложката на книгата е избрана от издателя и му харесва. Основната идея за дисконекцията е преместването на социалността от виртуалния във Физическия свят, което води до редица последствия.

Двамата главни герои, Иан и Вайолет, не са изправени пред апокалиптични ситуации, а по-скоро живеят нормално, поне в началото на историята. Въпреки че няма крайности, действията на властите и тяхната репресивна природа създават напрежение. Авторът описва и романтичната връзка между Иан и Вайолет, която се развива в контекста на дисконекцията, но в крайна сметка страстта им е временно явление, след което те се връщат към своята нова реалност.

Фикара описва героите като "лудите", които не са склонни да се занимават с дигитализацията, но в същото време помагат на другите да отглеждат картофи. Те не отхвърлят технологиите, а напротив, използват ги, за да обогатят социалния си живот. Участието им в масово движение и създаването на селскостопанска кооперация отразяват тяхната критика към консуматорското общество.

Авторът също така коментира, че пандемията е трябвало да послужи за модел на общност, но в действителност в Италия не се е случило нищо подобно. Той подчертава, че ние сами храним "монстрите", които причиняват нашето неразположение, и често сме твърде мързеливи, за да изберем по-трудния, но правилен път.

По време на написването на романа, Фикара е чел различни статии и книги, включително "Таз" на Хаким Бей, "Баронът на дърветата" на Итало Калвино и трилогията "Спомени от миналото на Земята" на Цзин Син Лиу. Той споделя, че не е имал религиозно детство и се надява да остане жив и в добра форма през следващите двадесет години.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.