От момента, в който встъпи в длъжност през 1901 година, Теодор Рузвелт (Theodore Roosevelt) осъзнава силата на пресата – вероятно повече от своите предшественици. Той разбира, че медийната подкрепа е ключова не само за реализирането на политическите му планове, но и за оформянето на публичния му образ. Историкът Дейвид Грийнбърг (David Greenberg) разказва как Рузвелт забавил подписването на обикновена благодарствена прокламация, докато не пристигнал фотограф от Асошиейтед прес, за да осигури предна страница на новините.

От момента, в който встъпи в длъжност през 1901 година, Теодор Рузвелт (Theodore Roosevelt) осъзнава силата на пресата – вероятно повече от своите предшественици. Той разбира, че медийната подкрепа е ключова не само за реализирането на политическите му планове, но и за оформянето на публичния му образ. Историкът Дейвид Грийнбърг (David Greenberg) разказва как Рузвелт забавил подписването на обикновена благодарствена прокламация, докато не пристигнал фотограф от Асошиейтед прес, за да осигури предна страница на новините. Рузвелт искал медийно внимание и знаел, че снимка може да помогне.

В контекста на историческите отношения между президентите и пресата, Рузвелт е иновационен. Предшествениците му често поддържали дистанция от журналистите и рядко давали интервюта. Напротив, Рузвелт създаде преса-съобразен Белия дом, който не само търпеше репортери, но и ги приветства. Според историка Джордж Юргенс (George Juergens), той играе водеща роля в "институционализирането на отношенията" между президента и пресата, като установява първите постоянни пресквартири в Белия дом и редовно се среща с журналисти.

Рузвелт става първият президент, който наистина се опитва да контролира наратива, представян в медиите. Неговата медийна операция и последвалото покритие оформят наследството му като защитник на природата, борец с монополите и семеен човек. Юргенс отбелязва, че успехът на президентите като публични личности зависи от способността им да персонализират длъжността си. Рузвелт е първият, който опитва да направи това успешно и задава стандарт за своите наследници.

За да разберем как Рузвелт трансформира уникалните отношения между президента и пресата, трябва да анализираме как предшествениците му възприемали медиите. Пресата служила като "неформален контрол върху правителството" още от ратификацията на Конституцията през 1788 година. Въпреки че Джордж Вашингтон (George Washington) започнал отношенията си с пресата дружелюбно, критиките към него бързо довели до конфликти. Вестниците описвали Вашингтон като "предател" и "неефективен", нападайки както външната, така и вътрешната му политика.

През 1830-те години с възхода на "пени пресата", издателите започнали да търсят новини за масите, а независимите издания започнали да печелят приходи от реклама. Читателството на американските вестници почти двойно се увеличило през последните две десетилетия на XIX век. Редакторите и читателите започнали да настояват за обективна, основана на факти журналистика.

Рузвелт наследил основите, положени от Уилям МакКинли (William McKinley), който стандартизирал различни протоколи за работа с пресата. МакКинли предоставил на журналистите специално място в Белия дом, което Рузвелт впоследствие разширил и модернизирал. Когато Рузвелт поел поста след атентата срещу МакКинли, той свикал среща с репортери от три информационни агенции – нещо необичайно за времето.

Рузвелт осъзнавал, че журналистиката навлиза в "ерата на репортера", и активно се стремял да контролира версията на истината, която достига до обществото. Неговото желание за публичност и способността му да манипулира медийните съобщения не били само свързани с политиките му; те били и за контрол над личния му образ.

Създаването на новите пресквартири в Белия дом било значителна стъпка напред в отношенията между президента и медиите. Рузвелт не само привлякъл журналисти в Белия дом, но ги задържал там с дълги разговори и доверителни отношения. Той имал любимци сред репортерите, на които предоставял предпочитания достъп до себе си.

Рузвелт също така наложил кабинета си да насочва всички запитвания от пресата през личния си секретар, Уилям Лоеб (William Loeb Jr.), което било основополагающо за по-късното създаване на ролята на прессекретар на Белия дом. Той станал майстор в добре времевото освобождаване на важни новини, знаейки как да манипулира медийните цикли.

Чрез своята медийна операция Рузвелт успял да засили наследството си в областта на опазването на природата. Работил е с Гифорд Пинчот (Gifford Pinchot), първия ръководител на Службата за горите на САЩ, за да проведе публични кампании по темата. Дори когато не успявал да убеди Конгреса, той успявал да генерира медийно внимание, което привличало общественото внимание към опазването на околната среда.

Рузвелт разбирал, че взаимодействието с пресата е "незаменимо средство за постигане на целите му", а неговото виждане за президентството се е развивало към ролята му не само като администратор, а като "двигател и лидер на социалната промяна". Неговият характер привлекъл журналисти и политически карикатуристи, които допринесли за "персонализирането и прославянето" на първото семейство в медиите.

След Рузвелт неговите наследници продължили иновациите му по различен начин. Докато Уилям Хауърд Тафт (William Howard Taft) ограничил взаимодействията си с журналистите, Удроу Уилсън (Woodrow Wilson) свикал първата пресконференция в Белия дом през март 1913 година.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.