Темата за розобера в България е била значима част от историята на паричните знаци в страната. Георги Стоянов, заместник-председател на Нумизматично дружество „Централна България“, изнесе доклад по време на Краеведските четения в Казанлък, в който разгледа изображението на розоберачката върху българските банкноти. Той е активен нумизмат от около пет години и това е неговото второ участие в конференцията.

Стоянов сподели, че е направил задълбочено проучване на изображенията на българските банкноти и е установил, че розопроизводството е представено в тях през различни исторически периоди. Най-старата банкнота с такъв мотив датира от 1890 година и включва част от гравюрата на Феликс Каниц, наречена „Розобер край Казанлък“. Интересен факт е, че на същата банкнота стои подписът на Михаил Тенев, директор на Българската народна банка и родом от Казанлък.

През 1920 година е създаден проект за банкнота, известна сред колекционерите като „калпаците“, на която са изобразени мъж с калпак и жена с розов венец. Стоянов отбеляза, че зад жената на изображението се виждат розови полета, което подсказва, че сцената е свързана с розобера. Две години по-късно, през 1922 година, е издадена банкнота от 1000 лева, на която също е представен розобер, а на заден план е Храм-паметникът Шипка.

Следващият мотив, свързан с розобера, е на банкнота от 50 лева от 1951 година, на която е изобразена розоберачка. Георги Стоянов е открил и оригиналната фотография, която е послужила за основа на банкнотата, направена от Димитър Кацев. Тази снимка датира от 30-те години на ХХ век и е използвана и за единствената българска монета с розоберачка, издадена през 1984 година.

Георги Стоянов, който е бивш журналист и автор на книга за футбола в Казанлък, активно популяризира своите изследвания в социалните мрежи. Той е един от основателите на Нумизматично дружество „Централна България“, което обединява нумизмати от различни градове и организира ежемесечни сбирки в Стара Загора, които привлекат голям интерес сред любителите на антиквариата.