1947 година бележи един от най-трагичните моменти в историята на Южна Азия – разделението на субконтинента на Индия и Пакистан, което доведе до най-голямата масова миграция в света. Хора от двете новосъздадени държави станаха жертви на жестоки размирици, а жените, особено, бяха подложени на крайно насилие. Важно е да се отбележи, че тежестта на половото насилие по време на Разделението не е резултат на произволна избухливост, а е дълбоко вкоренена в системния патриархат, който отдавна е редуцирал жените до собственост на мъжете. Тяхната сексуална "чистота" стана метоним за честта на съпрузите и роднините им.

С Разделението, тази динамика прерасна в арена за оспорване на власт и престиж на общностно и национално ниво. За да утвърдят мъжествеността си и да символизират триумфалната си сила над врага, противоположните страни прибягваха до сексуално насилие, маркирайки, мачкайки и брандирайки телата на жените. Историкът Урваши Буталия споменава, че хиляди жени от двете страни на новосъздадените граници бяха отвлечени, изнасилени, принуждавани да се конвертират или да се омъжват за мъже, които не познаваха. Официалните наративи за национализма, в името на честването на независимостта от британския колониализъм, значително пренебрегваха опитите на жените и насилието, което те преживяха.

Един от ранните текстове за Разделението, който документира ужасяващите детайли, е "Пинджар" (което може да се преведе и като "Скелет", и като "Клетка"), новела от Амрита Притам. Тя улавя катастрофалните години на Разделението чрез редица отвличания. Притам, известна с мощната си поезия и проза, сама е свидетел на ужаса на Разделението – насилствените сблъсъци я принуждават да мигрира в Индия от Пакистан с две малки деца и червено шало. Тя никога не се завръща у дома.

"Пинджар" предлага остри критики на варварството, което стана част от живота с граници, но също така оспорва понятията за принадлежност от феминистка перспектива. Новелата представя жени на кръстопътища на пол, възраст, увреждания и болести. Тя е публикувана през 1950 г., преди литературата за Разделението да стане важен поджанр в южноазиатската литература. Оригинално написана на панджаби и прочетена в Индия, книгата по-късно достига и до Пакистан.

"Пинджар" следва петнадесетгодишната Пуро, първородната дъщеря в индийско семейство. Преди сватбата си с Рам Чанд, тя е отвлечена от Рашида, мюсюлмански момче, което я държи в плен. Рашида разказва на Пуро за дългогодишна вражда между семействата им. След като успява да избяга и се завръща при родителите си, те я изоставят заради социалната стигма около престоя й с Рашида.

Така Пуро решава да се омъжи за Рашида и приема името Хамида. Новелата проследява последвалите срещи на Хамида с други жени в неравностойно положение. Тези срещи й помагат да намери принадлежност и подкрепа в свят, изпълнен с патриархални ограничения. Хамида се свързва с Камо, дванадесетгодишно индийско момиче, което е изоставено от семейството си след смъртта на майка си. Двете развиват близки отношения, но социалните норми не позволяват тяхната уникална връзка.

Следващата среща на Хамида е с Таро, индийска жена, принудена да се занимава с проституция от своя съпруг. Таро разкрива несправедливостите на патриархата и бракa, провокирайки Хамида да преосмисли собствения си опит. По-късно Хамида среща Пагли, луда жена, която живее в покрайнините на селото и е бременна след изнасилване. Тази среща е символична за социалната стигма и насилието над жените.

В "Пинджар", Хамида показва как може да се създаде нова идентичност извън традиционните рамки на обществото. Чрез отношенията си с други жени тя преодолява патриархалните ограничения и намира сили в себе си. В края на новелата Хамида помага на Ладжо, сестрата на Рам Чанд, която е била отвлечена. Тази история подчертава как жените могат да се подкрепят взаимно дори в най-трудни времена.

Притам успява да хвърли светлина върху травмите на жените по време на Разделението много преди академиците да започнат да изследват темата през 90-те години. Чрез "Пинджар" тя показва как женската перспектива може да разкрие сложността на преживяванията и идентичността в контекста на историческите събития.