Ами В. Маргарис (Amy V. Margaris) е доцент по антропология в Оберлин Колидж (Oberlin College) и е специализирана в антропологичната археология. Нейната работа я е отвела на много места, включително Турция, Израел, Дания, югозападните Съединени щати и Аляска. Основните й области на изследване обхващат общества на ловци-събирачи, технологични промени и взаимодействия между хора и материали.

Наскоро Маргарис фокусира изследванията си върху етнографската колекция на Оберлин Колидж. Тя работи за свързването на съдържанието на колекцията с оригиналните общности, от които са събрани артефактите. Проектите й подчертават важността на сътрудничеството в археологията и включването на членове на общността и специалисти извън академичната среда в изследователските екипи.

В рамките на своите учебни програми, Маргарис предоставя на студентите възможност да работят с обекти от колекциите на кампуса. Те учат съвременни стандарти за каталогизиране и метаданни, изследват нови методи за изследване и помагат за свързването на културни обекти с оригиналните им коренни общности. Освен това, тя е координатор по Закона за защита на коренните американци (NAGPRA) в Оберлин Колидж, което означава, че работи за връщането на останки и свещени предмети на племената.

Маргарис споделя, че археологията е достъпна за всеки. Тя отбелязва, че образът на Индиана Джоунс остава силен в американското въображение, но истинската работа на археолозите е много по-сложна и разнообразна. Работата на археолога е да реконструира миналото, и разнообразието в екипите увеличава вероятността интерпретациите да бъдат точни.

Едно от най-значимите открития в нейната кариера е свързано с проект по общинска археология в Алутиик Музей (Alutiiq Museum) в Кодиак, Аляска. На място от 1800-те години са открити останките на традиционна алутиикска къща от трева, където местни мъже са били принудени да работят за колонизаторите. Откритията включват керамика, която е била оставена след напускането на мястото.

В класната стая Маргарис споделя, че любимият й момент е свързан с опити за експериментална археология с пилешки крилца. Студентите се опитват да репликират предисторически инструменти, използвайки кости от пилета. Този процес е не само образователен, но и забавен, тъй като студентите експериментират с различни техники.

В бъдеще Маргарис се интересува от влиянието на съвременните технологии върху археологията. Въпреки че археолозите не се страхуват от тях, тя се пита как ще се промени професията и как ще изглеждат работните места за нейните студенти.