След пристигането на трансконтиненталната железница в Южна Калифорния през 1876 година, бели спекуланти започнали да трансформират малкото мексиканско село Лос Анджелис (Los Angeles). Това било възможност за бели семейства да постигнат мечтата за собствен дом на земя, която току-що била освободена от коренните жители. Историкът Кели Лайтъл Ернандес (Kelly Lytle Hernandez) отбелязва, че един от основните проблеми пред тази визия бил образът на скитника.

Според Ернандес, индустриализацията и национализацията на икономиката в края на деветнадесети век довели до това, че голям брой мъже често оставали без работа. Много от тях се отправяли по пътищата и железниците, което предизвиквало тревога сред елита и средната класа от белите протестанти, които обикновено възприемали установения семеен живот като основа на успешното общество. Някои от най-ранните американски социолози създали полето на „трампологията“, предупреждавайки, че скитниците представляват заплаха за жизнеността на бялата Америка.

В Лос Анджелис скитниците и престъпниците били сезонен проблем. Мъже, работещи в селското стопанство и горското стопанство, често се отправяли към градовете и селата на слънчева Южна Калифорния през зимата. Някои се шегували, че през извън сезона инвестират летните си доходи в „къщи и парцели“ – къщи на проституция и парцели с уиски. През 1882 година собственикът на Лос Анджелис Таймс (Los Angeles Times) Хариън Грей Отис (Harrison Gray Otis) се оплаквал, че градът е „покрит със скитници“. Отис и други градски поддръжници следвали съветите на трамполога Джозая Флинт (Josiah Flynt), който предупреждавал, че „заболяванията в ниския живот са заразни и за да бъдат третирани научно, те трябва да бъдат карантинирани и предотвратени от разпространение“.

Ернандес отбелязва, че това било малко по-различен проект от „защитата“ на бялото общество от мексикански, коренни, чернокожи и азиатски мигранти, което често било постигнато, чрез сегрегация и откровена насилие. Като част от расовата група, която „принадлежала“ в Лос Анджелис, англо-американските и западноевропейските скитници били заплаха само заради неспособността си да приемат среднокласовите норми. Затова „карантинирането“ на скитниците от приемливото общество означавало арести за престъпления, като нарушаване на обществения ред или спане на тротоара.

Започвайки от 1880-те години, градът и окръгът построили серия от все по-просторни затвори и след това ги запълвали над капацитета всяка зима. Около 90 процента от затвореното население били бели мъже. Ернандес пише, че всеки осъден за обвинение в окръг Лос Анджелис бил подложен на принудителен труд. Просията или пиянството можело да доведе до седмица или два месеца в бригада за работа с вериги, където се извършвали дейности, като изграждане на пътища, поправка на мостове и пренасяне на отпадъци.

Официалните лица отбелязвали, че поддържането на веригите струвало повече от това, което градът иначе би платил за работата. Но както казал Таймс през 1904 година, ако това намали годишния приток на зли скитници в Южна Калифорния, то ще бъде евтино на всяка цена. В действителност, безработните работници продължавали да пристигат в Лос Анджелис и други градове в региона всяка зима, а този тренд приключил едва когато Първата световна война превърнала самотните мъже, които иначе можели да бъдат скитници, във войници.