Когато става въпрос за най-добрия канадски роман, мненията са разнообразни. Някои биха посочили „Разказът на прислужницата“ от Маргарет Атууд (Margaret Atwood) заради неговата дистопична феминистка перспектива. Други биха споменали „Стаята“ от Ема Донохю (Emma Donoghue), която продължава да тревожи родителите. Няма как да пропуснем и „Ан от Зелените покриви“ на Л. М. Монтгомъри (L. M. Montgomery), роман, адаптиран за екран поне веднъж на поколение. Или пък „Животът на Пи“ от Ян Мартел (Yann Martel), който предлага своята брутална философия. Въпросът за най-добрия роман обаче е по-лесен от този за първия канадски роман.

Отговорът на въпроса за първия канадски роман не е толкова известен и може да бъде „Историята на Емили Монтегю“ (The History of Emily Montague) от английската писателка Франсис Брук (Frances Brooke). Този роман разказва за епистоларно приятелство между няколко персонажа, включително и самата Емили. Брук написала романа по време на престоя си в Квебек, където съпругът ѝ бил капелан в британска гарнизон.

„Историята на Емили Монтегю“ е публикувана през 1769 година, но Канада като независима страна е основана едва през 1867 година. Това повдига въпроси относно статута на романа като първи канадски роман, тъй като страната все още не е съществувала по това време. Някои литературни критици подчертават, че произведението не е публикувано в Северна Америка, а в Лондон от книгоиздателя Джеймс Додсли (James Dodsley).

Според изследователи, включително Мери Джейн Едуардс (Mary Jane Edwards), романът притежава претенции не само да бъде първият канадски роман, но и първият американски роман. Брук вероятно не е имала намерение да се утвърди като канадска писателка, а по-скоро е възприемала Квебек като временно място за живеене. Тя използва това място, за да запише наблюденията си върху колонията.

Едуардс посочва, че Брук целенасочено е изобразила персонажа Арабела, която се бори да се адаптира към новия си дом и канадската си идентичност. Арабела споделя с приятелката си Емили, че не се чувства у дома и че климатът е изтощителен. В средата на осемнадесети век, Канада не предлагала много на европейците, които да ги уверят в политическото или художественото си бъдеще.

Статусът на романа на Брук вероятно никога няма да бъде окончателно разрешен. Докато хората могат лесно да изберат любимата си книга, когато става въпрос за неясна и спорна история, дебатите ще продължат.