![]() |
Без работа, без защита, без глас: Жените на ръждивия пояс
Снимка ©
DFA
|
В последните години американските „ръждиви“ територии (Rust Belt) – онези индустриални региони, които преживяват икономическо западане от 70-те години насам – станаха обект на остро политическо и медийно внимание. Особено фокусирани бяха белите работнически мъже, чиито политически предпочитания често се използваха като индикатор за „истинската Америка“. Но извън прожекторите остана една друга демографска група – белите работнически жени, които преживяват деиндустриализацията не просто като икономически срив, а като цялостно лично и социално разпадане.
В своя новаторски труд, социолозите Кейт Смералдо Шел и Дженифър Силва дават глас на 37 жени от бивш миньорски град в Пенсилвания. Техните интервюта, публикувани в изследването “Ithaka”, разкриват един свят, в който политиката е далечен шум, а истинската борба се води ежедневно – със себе си, със срама, с насилието, с бедността и със загубата.
Живот след индустрията: женската версия на разпада
Докато мъжете в тези общности губят работата и социалния си статус, жените губят нещо по-дълбоко – възможността да изградят стабилен живот чрез традиционния семеен модел. Социологическите теории, като тези на Arlie Hochschild и Judith Stacey, от години предупреждават, че в общества, изградени около индустриална стабилност и патриархални структури, жените често остават невидими жертви, когато системата рухне.
Изследването на Шел и Силва го потвърждава – жените в града не просто страдат от икономическа несигурност. Те преживяват емоционално и физическо насилие, разпадане на семейства, загуба на деца и зависимости. Много от тях са останали без образование и без достъп до стабилна работа, след като години наред са разчитали на мъжете си – практика, насърчавана в десетилетията на индустриален просперитет.
Три стратегии за справяне: не политика, а лична наративна терапия
Изненадващо за мнозина, почти никоя от интервюираните жени не търси спасение в политиката. Те не вярват на институции, партии или лидери. Вместо това изработват лични наративи, чрез които се опитват да придадат смисъл на болката си.
Единадесет от жените използват болката си като двигател за личностно развитие. Те говорят за „духовно пробуждане“ и „път към себе си“. Но дори тогава, надеждите им често отново са насочени към възможността за „добър мъж“, който ще ги „спаси“. Четиринадесет от жените са се противопоставили на насилието, излизайки от токсични връзки и отказвайки да приемат срама, с който обществото ги натоварва.
Третата група жени просто приемат страданието като неизбежна част от живота. Без надежда, без перспектива, без гняв. Само тишина.
Контекст и литература: тази история не е нова
Темата за жените в деиндустриализираните общности има богата научна основа. Ето няколко ключови труда:
Jennifer Silva – Coming Up Short: Working-Class Adulthood in an Age of UncertaintyАнализира как младите хора от работническата класа изграждат идентичността си в условия на социална несигурност.
Nancy Isenberg – White Trash: The 400-Year Untold History of Class in AmericaИсторически поглед върху дискриминацията и пренебрежението към белите бедни в САЩ.
Arlie Russell Hochschild – Strangers in Their Own LandРазглежда как работническата класа в южните щати преживява отчуждение от либералния политически елит.
Sherry Linkon – The Half-Life of DeindustrializationИзследва как културната и емоционална памет на деиндустриализацията влияе върху поколенията.
Когато политиката не може да помогне
Историята на тези жени не е само американска. Тя е универсална. Във всеки бивш индустриален град – било то в Пенсилвания, Перник, Донецк или Шефийлд – ще открием подобни разкази. Когато държавата и пазарът се отдръпнат, остава индивидът сам пред катастрофата. И тогава изборът е прост, но жесток: или намираш лична история, която да придаде смисъл на страданието, или се изгубваш.
Жените в това изследване са избрали да оцелеят. Без спасители. Без лозунги. Само с думи, които да ги задържат над повърхността.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
![]() |