Държавният архив в Сливен отбелязва Деня на българските архиви с представянето на изложбата „Музикалният живот в Сливен в началото на ХХ век“, която разкрива богатството на музикалната традиция на града чрез ценни документи, снимки и материали. Тази инициатива е част от усилията за популяризиране на културното наследство и съхраняване на паметта за значимите личности и събития, оставили траен отпечатък върху музикалната сцена в Сливен.

Поводът за изложбата е 10 октомври – Денят на българските архиви, който е установен с указ на Президиума на Народното събрание през 1951 година, когато е създаден Държавният архивен фонд на България. Тази дата символизира важността на архивната дейност за запазване на националната памет и културното наследство. В тази връзка, в Сливен се отбелязват и множество годишнини, свързани с местни музикални дейци, чиито документи и творби са съхранени в архива.

Началникът на отдел в Държавния архив – Сливен Ваня Койчева подчерта, че богатият документален материал, съхраняван в архива, е позволил да се представи и разкаже за развитието на музикалния живот в града. Сред акцентите в изложбата са личните фондове на видни сливенски музикални дейци като Васил Димитров, Мишо Тодоров, Димитър Шампион, Михаил Райнов и Илия Цеков. Тези личности са основоположници на хоровото и музикално развитие в региона и са оставили трайна следа като основатели, композитори, диригенти и ръководители на различни музикални състави.

Документите в експозицията проследяват както творческите постижения, така и личните истории на тези музиканти. Сред тях са партитури, грамоти и лична кореспонденция, които досега не са били показвани публично. Те разкриват богатството на музикалната култура в Сливен през началото на ХХ век и свидетелстват за активната дейност на местните музикални институции като „Детска музикална китка“, Сливенската работническа опера, хор „Добри Чинтулов“, както и хорът към Пионерския дом, църковните и битовите хорове към Ансамбъла за народни песни и танци.

Важен аспект на изложбата е и историята на първите стъпки в музикалния живот на града, които започват още през 1881–1882 година. Според книгата „Разговори насаме“ на Мишо Тодоров, тези начални опити са поставени от учителя по пеене Йосиф Каломати, който формира ученическа духова музика от 28 души. Те изпълнявали танцови парчета и откъси от опери като „Травиата“ и „Трубадур“. През 1883 година Каломати издава първия учебник по пеене в града, а неговите ученици продължават да развиват музикалната дейност и да предават любовта към музиката на следващите поколения.

Ваня Койчева подчерта, че сливенското музикално минало е изключително богато и незабравимо. Личностите, които са оставили своя отпечатък, както и техните композиции, все още се изпълняват от театри, хорове и оркестри. Тя призова посетителите на архива да се докоснат до техните документи и да се запознаят с богатата история на сливенската музика, която продължава да живее и днес.