Архивите в България преминават през значителни трансформации, които променят тяхната роля и възприятие в обществото. От прашните, затворени зали, пълни с хартия и забравени документи, те се превръщат в модерни, технологични институции, отворени към обществото и насърчаващи достъпа до културното наследство. Това е процес, който се ускорява през последните години, като основен двигател е дигитализацията на документалните масиви, която не само улеснява изследователите, но и популяризира богатството на историческите данни сред широката публика.

Директорът на Държавен архив – Ямбол Светлана Бъчварова подчерта, че съвременният архивен сектор се отдалечава от стереотипа на „място на хартия и прах“ и се превръща в динамична и технологична институция. Тя посочи, че дигитализацията е ключов елемент от тази трансформация, като в момента се работи по теми като „Органи на власт и управление“, „Фотоархив 2025“ и „АртАрхив“. Този процес не само запазва оригиналните документи, но и ги прави достъпни за по-широка аудитория, като същевременно намалява натоварването върху физическите носители.

Изложбите и събитията са съществена част от популяризирането на културното наследство. В Ямбол, например, по повод 200-годишнината от рождението на народната певица Елена Янкова, беше организирана изложба „Елена Янкова. Пътят на песента“, която пренесе спомена за нея в сърцата на публиката и прерасна във фолклорен фестивал през 2024 година. Този подход дава възможност за съживяване на миналото и създаване на нови културни събития, които привличат вниманието към богатството на местната история.

Особено значение има и съхраняването на личните архиви и даренията, които допълват и обогатяват фонда на архива. Личният архив на писателя Христо Карастоянов, предоставен от съпругата му София Карастоянова, беше отличен с наградата „Дарител“ за 2024 година, като това е първият подобен случай за провинциален архив. В същото време, съвместната изложба „Ямболски истории: италиански щрихи“ разказва за ямболските личности, получили образование или реализирали се в Италия, като по този начин се създава мост между културите и поколенията.

Киноархивите и ретроспекциите също заемат важно място в дейността на архива. Изложбата „Киното – носталгията, която се завръща“ представя историята на киното в Ямбол, като проследява развитието му от първите кинотеатри до създаването на киноразпространителски клубове. Тази инициатива не само запазва паметта за културните институции, но и създава връзка между миналото и настоящето, като привлича вниманието към важността на културното наследство.

Даренията също играят ключова роля в обогатяването на архива. През изминалата година в Ямбол постъпиха ценни документи и снимки от частни дарители като Румяна Сиромахова и Колю Бакърджиев. Тези материали включват семейни архиви, видеозаписи на исторически събития и документи, свързани с местната култура и история. Особено ценни са и документи, свързани с най-старите в архива – дипломи на султан Махмуд II от 1834 година, които свидетелстват за търговската дейност на ямболските търговци в Османската империя.

Общият фонд на Държавен архив – Ямбол към 2025 година достига 1284,31 линейни метра с 2913 архивни фонда, което показва богатството и разнообразието на съхраняваните документи. Това е резултат от постоянния процес на приемане и съхраняване както на държавни, така и на частни материали, които разказват човешки истории и съхраняват паметта за поколенията.