В съвременната образователна система на България се наблюдава сериозна необходимост от преосмисляне и иновации, които да отговарят на изискванията на 21 век и да подготвят младите хора за реалните житейски предизвикателства. Това мнение изрази заместник-изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България Теодора Дачева по време на международен образователен форум, организиран от Община Варна. Тя подчерта, че е крайно време да извадим децата от класните стаи и да ги потопим в реалната среда, където могат да приложат наученото на практика, като по този начин се стимулира тяхното развитие и креативност.

Дачева акцентира върху ролята на културните институции, които общините в България поддържат, финансират и развиват като важен инструмент за обогатяване на образователния процес. Според нея тези институции имат огромен потенциал да се превърнат в платформи за практически опит и обучение, които да допълнят традиционните учебни програми. Тя посочи, че през последните години значителни ресурси са били насочени към спортната инфраструктура, библиотеките и извънкласните дейности, но тези усилия често остават в рамките на училището и не достигат до реалния живот.

„Образованието трябва да премине от заучаване на знания към формиране на умения, компетенции и критично мислене, които са приложими във всяка професия и в ежедневието“, каза Дачева. Тя подчерта, че е наложително децата да бъдат включвани в дейности, които ги срещат с реални ситуации, като например посещения в музеи, галерии и библиотеки, където учебният материал може да бъде интегриран с културната среда. Това ще помогне за развиване на аналитични умения, работа в екип и креативност.

Форумът миналата година е поставил основите за използване на културната инфраструктура като средство за подобряване на образователната система. Въпреки наличието на много възможности, все още липсва достатъчна подкрепа от Министерството на образованието за планиране на уроци, които да се провеждат в културни институции. Общините също трябва да активизират своите усилия за разнообразяване на образователните програми и привличане на млади хора към културния живот, като по този начин се стимулира интересът към образованието и културата като цяло.

Въпреки опитите за създаване на целеви национални програми за използване на културните институции като образователна среда, те често остават недостатъчно реализирани поради липса на интерес или финансиране. Средствата често се използват за обогатяване на фондовете на културните институции, а не за създаване на нови образователни модели. Според Дачева е необходимо да се обединят усилията на различните структури и институции, за да се работи заедно за подобряване качеството на образованието и за по-ефективното използване на културната инфраструктура като средство за обучение.

Този подход не само ще направи учебния процес по-интересен и практичен, но и ще създаде по-добра връзка между образованието и реалния живот, което е ключово за развитието на компетентни и адаптивни млади хора в България.