Първата Нобелова награда за литература е присъдена на френския поет Рьоне Сюли Прюдом през 1901 година, като това събитие бележи началото на една нова епоха в световната литературна сцена. Отличието е признание за неговото поетично творчество, което се отличава с възвишен идеализъм, артистично съвършенство и рядко съчетание на сърце и интелект. Прюдом е смятан за един от най-великите поети на своето време, а неговите произведения оказват дълбоко влияние върху развитието на модерната поезия във Франция и света.

Първата жена, която получава Нобелова награда за литература, е шведската писателка Селма Лагерльоф през 1914 година. Тя е известна с класическата си приказка „Пипи дългото чорапче“, която остава любима на поколения читатели. След нея, през 1926 година, италианката Грация Деледа получава признание за своята поетична и прозаична дейност, като по този начин се утвърждава ролята на жените в световната литература. Три години по-късно, през 1945 година, латиноамериканската поетеса Габриела Мистрал става третата жена носителка на наградата, като получава признание за своята поетична и прозаична дейност, която отразява социалните и културните промени в Латинска Америка.

Въпреки високия престиж, който носи Нобеловата награда, не всички велики писатели остават в паметта с това отличие. Много автори, които имат значителен принос към световната литература, не получават наградата или я получават твърде късно. Габриела Мистрал, например, е наградена девет години преди Хемингуей, чиито роман „За кого бие камбаната“ излиза през 1940 година и става класика. Това показва, че продажбите и популярността не са гаранция за получаване на литературния приз.

Един от най-известните американски писатели, които никога не са получили Нобелова награда, е Джек Лондон. Въпреки че е един от най-богатите и влиятелни автори на своето време, той е обвиняван в плагиатство и не е удостоен с това отличие. Първият американец, който получава наградата, е Синклер Луис през 1930 година, но и той не е безспорен избор в родната си страна. Той е критик на американския начин на живот и на ценностите на средната класа, а романът му „Главна улица“ не получава награда „Пулицър“ през 1921 година, въпреки че е изключително влиятелен.

Интересен пример е Едит Уортън, която печели „Пулицър“ за романа си „Невинни години“, описващ живота на висшето общество през позлатената епоха. Този роман става символ на епохата и е екранизиран три пъти, като последната адаптация е през 1993 година с участието на известни актьори като Даниъл Дей Луис и Мишел Пфайфър. Въпреки това, въпреки популярността и литературната стойност, Уортън не получава Нобелова награда.

През последните десетилетия, един от най-ярките съвременни автори без Нобелова награда е японският писател Харуки Мураками. Той е известен с произведения като „Норвежка гора“, „Кафка на плажа“ и „Преследване на дива овца“, които се радват на международен успех и търговски успех, но все още остава извън списъка с носители на най-престижната литературна награда.

Що се отнася до езика, на който се пише, най-често носителите на Нобелова награда за литература през този век са писатели, пишещи на английски, следвани от френски, немски и испански. Сред последните лауреати са имена като Хан Канг от Република Корея, Юн Фосе от Норвегия, Ани Ерно от Франция, както и множество други автори, които чрез своите произведения допринасят за глобалната културна сцена.

Тази разнообразна и богатая история на наградата показва, че литературата е универсален език, който обединява различни култури и идеи, и че признанието от Нобеловия комитет често е резултат на дългогодишни усилия и уникален талант, който може да бъде оценен с години или дори десетилетия след създаването на произведенията.