Документалната изложба, озаглавена Музикалният живот в Сливен в началото на ХХ век, ще бъде официално открита на 10 октомври в сградата на Държавен архив - Сливен. Това събитие е част от инициативите, посветени на Деня на архивиста, който се чества ежегодно на 10 октомври. Този ден е особено важен за българската архивна система, тъй като на същата дата през 1951 година с указ на Президиума на Народното събрание е създаден Държавният архивен фонд на Народна република България. Тази година системата отбелязва своята 72-ра годишнина, като продължава да събира, съхранява и популяризира ценни документи и исторически материали.

Архивът в Сливен е основан през 1959 година и оттогава служи като важен културен и научен център за региона. В неговата структура функционират както читалня, така и научно-справочна библиотека, в която са събрани 2873 тома специализирана литература по история, архивистика, културология и други области на науката. Сред тях има речници, енциклопедии, справочници, пътеводители, каталози, документални сборници и периодични издания, които подпомагат изследователската дейност и образователните инициативи.

Общата фондова наличност на архива достига 1256 линейни метра, което означава, че документите, подредени изправени един до друг, биха образували над километър и двеста метра ред. В архива са организирани 2244 фонда, от които 2152 са учрежденски, а 88 – лични. Основният им принос е от сливенския регион, като документите отразяват както местната история, така и важни събития за цялата страна. Личните фондове са предимно дарения, а постъпленията на документи за учрежденските фондове се осъществяват съгласно Закона за националния архивен фонд. Според него ценните документи престояват 20 години в съответните учреждения и след това се предават за постоянно съхранение в архива.

Най-старият запазен документ в сливенския архив е ферман на турския султан от 1824 година, който дава разрешение за построяването на църквата „Свети Николай“ в село Жеравна. Този исторически артефакт е важен свидетелство за религиозната и културната история на региона. Сред другите ценни документи са протоколна книга на Екзархийския съвет от 1873 година и писма на митрополит Серафим до Екзарх Антим I, свързани със събитията около Априлското въстание, което е едно от ключовите въстания в българската национална история.

От 2013 година насам в архива е започнала процесът на дигитализация, който продължава активно с проекта „Архивна фотоколекция“. Тази инициатива има за цел да съхрани и направи по-достъпни богатите архивни материали чрез цифрови копия, като по този начин се улеснява тяхното използване и популяризация сред широката общественост и научната общност.