С новите страници на книгата си "Тайната на Мис Остин" (Fazi Editore, 2025), Джованна Цука (Giovanna Zucca) ни представя различна версия на Джейн Остин (Jane Austen): жена, сестра, любима. Тази творба е комбинация от историческа точност и художествена измислица, която разкрива интимния портрет на авторката и произхода на нейния наративен глас. Зад глас, който преминава през вековете, рисувайки емоции с финес и скривайки тънки меланхолии в усмивките на своите персонажи, стои жена, която е обичала, страдала и се е отказала.

В "Тайната на Мис Остин" Джованна Цука избира да надмине литературните категории, за да ни представи нова версия на Джейн: главна героиня в невъзможна любовна история, която става емоционалният архетип на бъдещото й литературно творчество. Тази книга съчетава историческа точност с въображение, за да разкрие жената зад писателката. Авторката споделя, че вдъхновението за романа идва от дълбоката й любов към Джейн Остин, а не от конкретни поводи или редакционни искания. Тя желае да отдаде почит на Остин и да изрази благодарността си към нейните романи и силата на нейния литературен глас.

Носителят на невъзможната любов в романа е Ричард Стокс (Richard Stokes), чийто персонаж е създаден като отражение на мъжете в романите на Джейн, но и като техен контрапункт. Ричард притежава очарование, сила и дълбочина, но същевременно е предопределен от неосъществимостта на любовта. Любовта между Джейн и Ричард става вечна именно в отказа, което е както литературна интуиция, така и почит към романтичната традиция, в която най-силната любов е тази, която не се осъществява.

Играта в началото на "Гордост и предразсъдъци" (Pride and Prejudice) е друг важен елемент от романа, който е замислен като директен диалог с най-обичаното произведение на Джейн. Цука иска да отдаде почит на Остин и да покаже, че зад познатите фрази се крие личен опит и интимни преживявания. Джейн, която Цука представя, е иронична и меланхолична. Балансът между тези два регистъра е бил предизвикателство, но и вълнуваща задача за авторката, която се стреми да запази истинността на гласa на Остин.

Отношението между Джейн и сестра й Касандра (Cassandra) е основополагащо за живота на писателката, представлявайки мрежа от подкрепа и съучастие. Цука желае да подчертае важността на това женско братство, като без Касандра, Джейн Остин не би била същата. Писането за Остин е "лукс, който никой не може да й отнеме" и за Цука също носи значимост. За много съвременни жени, намерението да намерят своя глас и автентично пространство за самоактуализация остава предизвикателство.

Ако имаше възможност да се срещне с Джейн Остин, Цука би искала да я попита коя сцена от романите й е донесла най-голяма радост и коя е била най-меланхолична. Тя често си представя как би могла да проведе спиритичен сеанс, за да я призове и да получи отговори на тези въпроси, но предпочита да я "разпитва" чрез четенето и преосмислянето на произведенията й.