В последния роман на Уилям Уол (William Wall), озаглавен "Дървото на свободата" (L`albero della liberta), издаден от Aboca Edizioni през 2025 година, се разкрива сложна връзка между природата, идентичността и колективната памет. Историята пренася читателя в Ирландия през лятото на 1969 година, времето, когато започват известните проблеми, наречени "Трудности". В този контекст, разказът се фокусира върху детството и как то се сблъсква с историческите реалности, с които децата не могат напълно да се справят, но които все пак ги бележат.

В последния роман на Уилям Уол (William Wall), озаглавен "Дървото на свободата" (L`albero della liberta), издаден от Aboca Edizioni през 2025 година, се разкрива сложна връзка между природата, идентичността и колективната памет. Историята пренася читателя в Ирландия през лятото на 1969 година, времето, когато започват известните проблеми, наречени "Трудности". В този контекст, разказът се фокусира върху детството и как то се сблъсква с историческите реалности, с които децата не могат напълно да се справят, но които все пак ги бележат.

Основната символика в книгата е представена чрез образа на голо дърво, изхвърлено на брега след буря. То е не само метафора за уязвимостта, но и за устойчивостта. Според автора, дървото и младата бежанка от Северна Ирландия, която пристига на същото място, са свързани по метафоричен начин. И двамата са в състояние на загуба и изолация, но също така символизират силата на въображението и креативността.

Уол разказва, че за него природата не е просто фон, а основен герой в историята. Дървото без корени представлява пространство, в което героите могат да създават нови светове. Важно е как авторът подчертава взаимовръзките между дърветата и съществата, които ги обитават, и как те се подкрепят взаимно. Това отразява дълбокото му разбиране за важността на околната среда и колективната памет.

Когато говори за причините, поради които е избрал точно 1969 година, Уол споменава убийството на президента Кенеди, което е повлияло на детството му. Това събитие, макар и настъпило след времето на историята, е показателно за начина, по който личната памет и колективната история се преплитат. Децата в романа преживяват събития, които не разбират напълно, но те оставят дълбоки следи в тях.

Важна роля в разказа играят и родителите на главните герои, които са вдъхновени от личния опит на Уол. Той споделя, че баща му е бил земеделец и рибар, а майка му шивачка, които му предават любовта към литературата. Тази лична история е основа за героите в романа и техните преживявания.

Моника, един от ключовите персонажи, играе важна роля в прехода от детството към политическото съзнание. Тя носи със себе си старо страдание и създава нова реалност за децата, като променя имената и игрите им. Нейната поява е символ на осъзнаването на социалните проблеми и конфликтите, които засягат обществото.

Музиката и народните песни също играят важна роля в идентичността на Ирландия и в книгата. Те могат да обединяват или разделят, а Уол подчертава, че песните са основа на паметта и съпротивата. Той вярва, че езикът е инструмент за свобода и средство за запазване на идентичността.

Въпросът за двойната принадлежност на Уол между Ирландия и Италия също е значим. Той споделя, че животът между две култури му дава нова перспектива и обогатява писането му. Надява се, че читателите, независимо от произхода си, ще намерят универсалната истина за нуждата от корени и свобода.

"Дървото на свободата" е не само индивидуален разказ, но и отражение на колективната съдба на Ирландия, което прави историята актуална и резонираща за всеки, който търси своето място в света.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.