Марко Де Франки (Marco De Franchi) е автор на трилъра "Тишината на лястовиците" (Il silenzio delle rondini), който излиза на 19 август 2025 година и е последната част от трилогия, в която главен герой е комисар Валентина Медици. Предишните две книги от трилогията са "Присъдата на живите" (La condanna dei viventi) и "Учителят на сънищата" (Il maestro dei sogni). В интервю с автора той разказва за темите, които разглежда в новия си трилър и за символиката на различни персонажи.

В началото на "Тишината на лястовиците" Де Франки споменава Геенна, библейски термин, който символизира място на вечна наказание и ад. Геенна е не само географско, но и митологично понятие, свързано с долината на Хинном, разположена на югозапад от Йерусалим. Тя е символ на ада на земята, където Молох поглъща невинни души. Авторът използва този образ, за да илюстрира злото, което прониква сред хората, и го свързва с образа на тайно общество, занимаващо се с причиняване на страдание.

Лорис Манна (Loris Manna) е един от персонажите, който особено впечатлява Де Франки. Той е експерт по компютри и е създал най-мощния софтуер за разследвания, наречен "Бог". Тази метафора за изкуствения интелект подчертава как технологиите вече играят важна роля в нашия живот. Лорис е представен като човек с хуманност и хумор, което го отличава от много експерти, които авторът е срещал.

Според Де Франки, истинският антагонист на трилогията е абсолютното зло, което е вродено у човека. Той изразява теория, според която човешката природа е предимно хищническа и серийните убийци представляват автентичната същност на човешкото същество. Чрез социалните структури ние научаваме да живеем в мир помежду си, но това е на цената на потискане на нашите инстинкти. Авторът подчертава, че всеки ден ставаме свидетели на примери, които ни карат да се замислим дали не сме близо до истината.

Валентина, главната героиня, не е направила грешки, а просто е следвала инстинктите си, които я водят в тъмни и безизходни ситуации. Възможно е единствената й грешка да е била да се влюби във Фабио Коста, което е нещо, което всеки може да направи. Де Франки разисква и корените на злото, като подчертава, че то не произтича от средата или възпитанието, а е нещо, което е заложено в нас.

Като бивш полицай и сега писател, Де Франки споделя, че е започнал да пише на дванадесет години, а впоследствие е избрал да се присъедини към полицията. Опитът му в полицията му помага да описва по-добре персонажите и процедурите в романите си. Въпреки това, той подчертава, че повечето криминалисти не са гениални и не притежават магнетизъм, а често са объркани и некомпетентни. Въпреки това, той създава "лошите" си персонажи с изключителен интелект, за да направи историите си по-вълнуващи.

Темата за границата между отмъщение и справедливост е важна в книгата. Де Франки поставя въпроса колко зло можем да понесем, без да бъдем повлияни от него. Фабио, един от персонажите, е поставен пред дилемата да се справи с последствията от злото и каква цена плаща за своите действия.

На финала, Де Франки потвърдил, че "Тишината на лястовиците" е завършек на трилогията, но не изключва възможността някои от персонажите да се завърнат в бъдеще. Той работи върху нови проекти, включително самостоятелен роман, който ще бъде разположен в 80-те години, и нова серия с нови герои.