Едно от най-очакваните събития в Порденоне за последните 18 години е връчването на наградата "Кредит Агрикол" за "История в роман". Тази награда почита автори, които умеят да трансформират историята в разказ, съчетавайки строгост и сила на повествованието. Илдефонсо Фалконес (Ildefonso Falcones) получава наградата "Кредит Агрикол" за 2025 година. Тази година сребърният талер на Мария Тереза Австрийска, символ на единство и мирно съжителство между народите, беше връчен на Илдефонсо Фалконес, каталонския писател, който с монументалните си романи е успял да спечели милиони читатели по целия свят.

Наградата, която в предишни издания е удостоила различни писатели, от Умберто Еко (Umberto Eco) до Иън Макюън (Ian McEwan), от Ани Ерно (Annie Ernaux) до Хавиер Серкас (Javier Cercas) и Азар Нафиси (Azar Nafisi), има един общ елемент: идеята за романа. Роман, който не се ограничава само до "разказване", а интерпретира историята, връщайки й форма и смисъл за настоящето и предлагайки перспективи за бъдещето. Официалната мотивация, прочетена по време на церемонията, ясно заявява: Илдефонсо Фалконес е показал как историческата литература може да бъде ключ за разбирането на настоящето, вплитайки интимните съдби на своите герои с големите социални и политически трансформации на Испания.

Илдефонсо Фалконес е роден през 1959 година и е преди всичко граждански адвокат, професия, която все още практикува. Животът му изглежда разделен на две: от една страна, тога и съдебни зали, от друга - бяла страница. Но двете му същности комуникират: писателят многократно е споделял, че изкуството на аргументацията, динамичният ритъм на делата и способността да изненада противника с неочакван обрат са обогатили и неговия разказвачески стил. Историята на неговия първи роман е почти като притча: "Съдът беше близо до църква и между заседанията отивах там да почива ума ми. Може би в това мълчание се роди `Катедралата на морето`."

Романът "Катедралата на морето" (2006) е мощен портрет на средновековна Барселона, фокусиран върху строежа на базиликата "Санта Мария дел Мар". Тази книга постави основите на кариерата му като майстор на историческия роман. Следващите му произведения, като "Ръката на Фатима", "Царицата без обувки" и "Наследниците на земята", потвърдиха таланта му. С новия роман "Война и любов" (Longanesi, 2025), Фалконес пренася героите си извън Каталония и избира Неапол като сцената на разказа.

Централността на женските фигури е един от най-разпознаваемите черти в писането на Фалконес. В общество, където жените често са невидими или сведени до маргинални роли, героините му - София, Марина и Изабела - се явяват като самостоятелни персонажи, способни да влияят на съдбите на семейства и царства. Фалконес многократно е подчертавал, че историческият роман може да върне глас на тези, които официалната историография е забравила.

В неговите книги историята не е просто прах от архивите, а живо и пулсиращо тяло, пространство на конфликти и страсти. Бавният ритъм на повествованието позволява на читателя да усети дългото време на историята и да се изгуби в детайлите на обичаи и традиции. Темите на миграция, неравенство и религиозни напрежения, които разглежда, говорят на нашето време с обезпокоителна яснота.

Признанието на Порденоне за Илдефонсо Фалконес не е просто награда за успешен международен автор, а потвърждение, че историческият роман остава инструмент за разбиране на настоящето. Писателят твърдо защитава своята идея за разказ: да изгражда мостове между вчера и днес, да разкрива далечните корени на съвременните разломи и да възвръща на историята нейното човешко лице.