|
|
Организация на домашна библиотека
Снимка ©
DPA
|
Умберто Еко (Umberto Eco) веднъж казва: „За мен образованият човек не е този, който знае кога е роден Наполеон (Napoleone), а този, който знае къде да търси информация в даден момент от живота си, когато му е нужна, и то за две минути.“ Тази мисъл подчертава важността на умението за бързо намиране на информация, което е същността на образоваността в нашето съвременно общество. В днешно време, когато библиотеките и домашните библиотеки се разрастват и се препълват с книги, е особено важно да се научим как да организираме този богат ресурс по ефективен начин.
Много хора с любов към четенето постоянно добавят нови книги към своите колекции – романи, есе, учебници, илюстрирани томове и други. Този процес може бързо да доведе до хаос, когато книгите са разположени без ясна система. За да се избегне това, има практични и евтини методи за организиране, които могат да превърнат библиотеката в удобно и лесно за използване място. Един от тях включва пет лесни стъпки, които всеки може да приложи.
Първата стъпка е картографирането на наличното пространство. Трябва да се огледаме и да определим колко рафтове, шкафове или стелажи имаме, като същевременно не е важно дали книгите вече са разпръснати произволно. Важното е да се знае колко свободни места има и как да се разпределят книгите по тях. След това, при разполагане на книгите, е добре да се стремим към максимална плътност, без да се притесняваме дали подреждането е тематично или по азбучен ред, защото това ще бъде следващата стъпка.
Третата стъпка е етикетирането на кориците. За това е достатъчно да се използва обикновена лента за художници или подобен материал, върху която да се напише кратък код за идентификация на книгата. Този код трябва да е лесен за разчитане и да не уврежда книгата. Ако имаме списания или периодични издания, те могат да бъдат организирани в специални кутии с номерация.
Четвъртата стъпка е създаването на система за кодиране – на всяка рафтова секция се дава буква, а книгите се номерират по реда им отляво надясно. Така например, „A1“ ще означава първата книга на първия рафт, „A2“ – втората, и така нататък. Може да се измисли и специален код за двойни редове или разположени по различен начин книги.
Последната стъпка е създаването на дигитален каталог. Това може да бъде прост документ в Word или Excel, където да се записват автор, заглавие и съответния код. Добре е списъкът да е организиран по автори или жанрове, според предпочитанията, като към всеки запис се добавя и кодът. Този дигитален каталог позволява бърз и лесен достъп до желаната книга, без да се налага да се претърсва цялата библиотека. Тази система е икономична, лесна за прилагане и не изисква специални умения по информационни технологии.
След като всичко е организирано, остава само да се насладим на резултата. Този метод не претендира за „научност“ като системите на големите библиотеки, но носи значителни предимства за всеки любител на книгите. Той позволява по-добра употреба, по-голяма яснота и лесен достъп до книгите, превръщайки домашната библиотека в жива и работеща част от ежедневието. Така книгите престават да бъдат скрити съкровища или хаотичен набор от обекти, а стават инструменти за знание и удоволствие, готови за четене, препрочитане и сравняване.
Умберто Еко (Umberto Eco) с неговата мъдрост ни напомня, че знанието е не само събиране на факти, а и умението да ги намираме бързо и ефективно. В този смисъл, добре организираната библиотека е не просто място за книги, а инструмент за по-умна и по-ефективна мисловна дейност.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|


